В лабиринта на паметта, където стените пазят и шепнат, българският павилион на Венецианско биенале тази година предлага среща – неудобна, интимна и дълго отлагана. „Съседите“, мултимедийната инсталация на Красимира Буцева, Лилия Топузова и Джулиан Шехирян, отказва да бъде просто архив. Тя е акт на връщане – към травма, към мълчание, към онова, което обществото е избрало да забрави. Кураторът Васил Владимиров рамкира проекта като своеобразен анти-монумент: вместо грандиозност – фрагменти; вместо национален разказ – разпаднати лични истории. Частично реконструирани домашни пространства приютяват гласовете на оцелели от политическите репресии на комунистическия режим. В тези стаи няма дистанция. Има мебели, които помнят, и въздух, наситен със записани свидетелства. Аудио и видео материали се смесват с обекти, донесени от лагерите край Ловеч и Белене като остатъци, които отказват да бъдат неутрализирани. Тук изследването – над 20 години съвместна работа между история и изкуство – се превръща в сценография на отсъствието. „Съседите“ не показва насилието директно; то се усеща в паузите, в прекъснатите изречения, в тихото настояване на свидетелството. В свят, в който архивите често служат за затваряне на теми, този проект ги отваря…