Всеки ден от живота на човек е дар небесен. Всеки миг, е миг на радост. Мигът обаче, в който човек се ражда е чудо.  Така е устроен светът – да посреща и изпраща нас – временните си обитатели.  Идвайки тук, ние биваме поемани от две топли човешки ръце. В миналото това са ръцете на бабата. Векове са минали и този най-съкровен акт се е превърнал в една истинска традиция за българския народ. И как, ако не с отреден ден за благодарност към нея - Бабинден, нашия народ се е отплатил за положените грижи.

   В с. Горна Липница като всяка година почетаме традицията. Обръщайки се назад към изминалата 2015 г. с гордост можем да заявим, че в селото ни се родиха 7 деца -радостен факт, който въпреки несгодите на всекидневието ни кара да бъдем оптимисти. 

  В мразовития 21 януари на 2016 г. салона на пенсионерския клуб се напълни от дошли да се повеселят баби, та дори и дядовци. Всички те очакваха групата на по-младите, заедно с две от майките, която отиде да вземе нашата баба – Кинка Трифонова. Както си е редно тя бе приготвила почерпка и с гордост поменаваше колко деца са се родили от селото.  Вече половин век откакто в Горна Липница няма родилен дом, но имаме си баби, имаме си и традиции и свидно си ги пазим.

  Пристигайки в клуба майките измиха ръцете на бабата, която благослови тях и цялото село. Не пропуснахме повода фолклорната група да представи песни от новия си репертоар. И то се знае, на празник, като на празник – с много музика и хора.

 Надежда Конакчиева