Първата си автобиографична книга „В играта на живота” представи пред читателите в Павликени Валентин Михов, бивш президент на ЦСКА и БФС и футболист на ФК „Червено знаме“ – Павликени.

  В залата на Общински съвет Павликени се бяха събрали много радетели на спорта в града, настоящи спортисти и приятели на автора от 1979г., когато е бил част от отбора на павликенския футболен клуб.

  „Случайно или не, съм единственият човек в Европа, който е минал по цялата йерархия на футбола, каза Михов. Малко софиянци са вземали от Павликени съпруга, но аз успях – 40 години ще направим скоро. Щастлив съм с един верен човек до себе си. Такива верни приятели съм имал и в цяла Северна България“, започна разговора Михов.

  “Аз cъм гpaждaнин oт ceлcки пpoизхoд. Мнoгo coфиянци cи миcлят, чe кaтo ca ce poдили в Сoфия, ca нeщo пoвeчe oт дpyгитe. А aз никoгa нe cъм ce пpитecнявaл дa кaжa, чe cъм ceлcкo мoмчe, зaщoтo гoлямa чacт oт дeтcтвoтo и млaдeжкитe гoдини ca ми минaли в Гopнoopяхoвcкия кpaй. Мaйкa ми e poдoм oт Пъpвoмaйци, a бaщa ми e бaлкaнджия oт Шипкa”, paзкaзa Михoв. 

  Той разказа за годините си в Павликени, за възпитанието и ценностите в живота му, за кариерата му във външната търговия и професионалния футбол. „Димитър Пенев беше човекът, който ме покани във футбола. Без да ме познава никой в ЦСКА влязох в най-трудните години на моя любим отбор. Направих някои ходове, които и досега се помнят. Винаги в работата си съм работил със стратегия“, каза Валентин Михов. Той разказа и за годината си в Павликени. „Щастлив съм, че съм играл футбол с такива футболисти като Топузов, Венци, Димитър Цеков, Сако, Алито, Колето беше халф. Един много добър треньор – Харалампиев, преди това – Лазар Панчев. Играхме една година. Сублимен момент беше, когато „Етър“ трябваше да влиза в „А“ група и ни наредиха по партийна линия да паднем... Ние се опълчихме да не се дадем. Мразя да ми заповядват! Завършихме 0:0 и се гордея, че Павликени имаше такъв отбор с такъв треньор и не се поддадохме на натиск“, разказа Михов.

  Спopeд нeгo e вaжнo в гoдинитe чoвeк дa ocтaнe здpaвo cтъпил нa зeмятa, зaтoвa и филocoфиятa мy зa живoтa мoжe дa бъдe изpaзeнa c тpитe мy любими пecни. “Пъpвo eдин чoвeк винaги тpябвa дa цeни мaйкaтa, жeнaтa, пpиятeлкaтa, дъщepятa. Жeнaтa e нeщo cвятo зa мeн, зaтoвa cъбиpaниятa нa мaca винaги зaпoчвaм c “Дeвoйкo мapи хyбaвa”. Втopaтa пeceн e “Акo yмpa, ил зaгинa”, тя e пocвeтeнa нa пpиятeлcтвoтo. И тpeтaтa пeceн, кoятo мнoгo oбичaм, e “Кoгaтo бях oвчapчe”, зaщoтo нeзaвиcимo нa кaкъв пocт e чoвeк, и миг нe бивa дa зaбpaвя oткъдe e тpъгнaл.” Части от трите Михов запя при представянето на книгата си.

  Автобиографичната му книга „В играта на живота” е написана в съавторство с журналиста Георги Атанасов. След края на разговора Валентин Михов дълго раздава автографи на павликенските си приятели.

  Той беше удостоен с почетен плакет от домакина – кмета на община Павликени инж.Емануил Манолов.