С хубаво тържество колективът на филиала на великотърновския Център за спешна медицинска помощ в Павликени отбеляза своята 20-та годишнина. „Ние бяхме първият филиал на Центъра във Велико Търново, който се обособи като самостоятелно звено след промените“, разказва дългогодишната фелдшерка и ръководител на филиала Меглена Миронова. Самата тя има навъртени вече 34 години в спешната помощ и познава много добре спецификата на тази толкова нужна, но и „взривоопасна“ понякога дейност. „Когато постъпих на работа в началото на осемдесетте години, нашата тогавашна Бърза помощ изглеждаше съвсем различно. Нямахме почти никаква медицинска апаратура за най-неотложни спасителни дейности, но пък имахме три линейки. Сега имаме апаратура, но пък имаме само една линейка. С нея обслужваме общо 26 населени места от Павликенска и Сухиндолска общини, обяснява Миронова. Когато стане напечено, а такива моменти често се случват, и линейката е заминала вече на адрес, а идват нови сигнали за нетърпящи отлагане случаи като родилки или други критични ситуации, търсим линейка от Центъра за спешна медицинска помощ във Велико Търново. Не толкова проблем е наличието само на една линейка, колкото лошите междуселски пътища“, твърди шефката на павликенския филиал. Страхувам се, че някога машината ще закъса в дупките по пътя към Горна Липница. Да не говорим колко се поврежда колата от тези пътища, отделно – какъв „комфорт“ осигурява друсането на превозваните болни“. Проблем е и това, че линейката „по закон“ може да зарежда гориво само от бензиностанции на „Петрол“, а такава няма в община Павликени и се налага да ходят чак до Масларево или Велико Търново.

  Много се е променила към по-добро за тези 20 години базата на павликенския филиал на Спешната помощ. Ремонти са правени през 2000 и 2012 година, сега обстановката е станала доста по-уютна както за работещия персонал, така и за болните, на които се налага да престоят определено време там. „Не се чувстваме пренебрегнати като филиал от нашето централно ръководство във Велико Търново, според възможностите си заделят нужните средства за подобряване на базата“, категорична е Меглена Миронова. 

  Същността на работата им не се отличава особено от работата на колегите им в цялата страна. „Хората започнаха много да боледуват, ние сме една болна нация, твърди Миронова. Стресът, недоимъкът, несигурността и бедността оказват своето разрушително въздействие върху здравето на нацията. Тревожното е и това, че много боледуват и младите хора, че много от страшните болести, като инфаркти и инсулти, все повече се „подмладяват“, т.е. поразяват хора от най-ранна възраст. От друга страна като отрицателен фактор трябва да се прибави и незаинтересоваността на част от населението за собственото здраве. Хората не ходят на профилактични прегледи, не се осигуряват, не си вземат редовно лекарствата…”

  Ние сме последните мохикани, нарича себе си и своите още 10 колеги фелдшери, все с голям професионален стаж, Миглена Миронова. Фелдшери вече не се обучават никъде, а лекари трудно се задържат в Спешна помощ заради ниското заплащане и особеността на работата. И в момента няма лекар в павликенския филиал, но такъв ще бъде назначен през декември. При нас работят още 6 шофьори, една медицинска сестра и една санитарка. Много съм доволна от всичките си колеги, всички те са отговорни хора, които съзнават важността на своята професия.

Какво ли не се случва

 по време на денонощните 

ни дежурства

„При нас сюжетите са от комедия до хорър“, продължава Миронова. Наистина трябва да имаш кураж, здрави нерви и голямо сърце, за да посрещаш какво ли не – трупове на простреляни при пиянски свади, потрошени при катастрофи, родилки, хора с отрязани крайници или просто нуждаещи се от две човешки топли думи самотни старци. „Най-трудно е, когато сме сами на смяна две жени, а трябва да пренесем на носилката тежък над 100 кг болен, споделя особеностите на своята професия г-жа Миронова.   „При по-особени случаи викаме на помощ полицаите. Никога не са ни отказвали досега подкрепа“. От своя позната е научила, че в някои западноевропейски страни заедно с линейката на адреса отива и пожарната, за да смъкнат безпрепятствено с тяхната стълба носилката с болния – направо го изнасят през прозореца, а не да се чудят как да го люшкат по етажите. Но… ние сме далеч от този статус. 

  Средната натовареност на филиала за Спешна медицинска помощ в Павликени е 

около 20 случая

 на денонощие

  Тази цифра нараства през почивните дни. „Отговаряме на всяко едно повикване”, категорична е Миронова. С горчивина споделя, че и техният екип често е подлаган на ругатни и обиди от близки на потърпевши. „С годините работа в звеното за Спешна помощ съм станала и добър психолог и се старая да реагирам адекватно и да овладявам ситуацията. Иначе просто няма да можем да си свършим работата, за която сме тук”, казва още тя. 

  Меглена Миронова и нейните колеги от павликенския филиал на Центъра за спешна медицинска помощ са доволни от вниманието, което са получили преди дни на своето тържество. Да отбележат тяхната 20-годишнина заедно дошли шефовете от Велико Търново начело с д-р Хаджирадева, зам.-кметът на община Павликени инж. Венцислав Иванов, а също и директорката на павликенската болница д-р Ренета Кръстева. Спонсори им осигурили средства за тържеството, получили доста подаръци, а отец Николай осветил целия филиал с пожелания за здраве и добра работа на екипа.