Стогодишния юбилей на Никола Иванов празнуваха в Бяла черква роднини, приятели и съседи на юбиляря. Празникът беше организиран от кметството във възрожденския град и наследниците на рожденика навръх едновековния юбилей на 22 август.
Никола Иванов е роден в с.Бара през 1914г., а при изселването на жителите във връзка със строителството на язовир „Ал.Стамболийски“ семейството му се премества в Бяла черква. Той е и сред 17-те строители, които започнали изграждането на изкуствения водоем.
И на 100 години възрастният мъж не губи своята жизненост. Доскоро е можел за един час да окоси декар люцерна или да подреже 4дка лозе за ден, хвалят го наследниците му – внукът Никола и правнукът Васко. Дядо Никола има 67 години стаж в трудовата си книжка, на която не стигнали страниците да запишат и останалите още 10 години.
Един от ключовете към дълголетието е усърдният труд, казва рожденикът, който е известен в Бяла черква като благороден и работлив човек. Какво са за него парите? „Мъка за сърцето, тъга за душата“. Не гледа телевизия, която според него „оставя хората без очи и е хайлазлък!“.
Седем години столетникът е прекарал на фронта. Във Втората световна война е в редиците на 4-ти инженерен пехотен полк – Плевенския полк, дислоциран край Галата на морския бряг.
Заедно със семейството празнуваха и жители на Бяла черква, мнозина от които разказаха спомени от миналото с Никола Иванов. С благодарствени адреси към юбиляря се обърнаха кметът Албена Тодорова, общинският кмет инж.Емануил Манолов, секретарят на НЧ „Бачо Киро -1869“ Милко Грънчаров, представители на Историческия музей в Бяла черква, на пенсионерския клуб и др.
„Пожелавам Ви в днешния празничен ден да посрещнете още много рождени дни, да раздавате още дълго своята житейска мъдрост и да се радвате на многобройни здрави и успешни наследници“, обърна се към рожденика инж.Манолов.
„100 години е една солидна житейска възраст. Като обърнеш поглед назад, в миналото виждаш само плодовете на твоя труд. От все сърце ти пожелавам още дълги години здраве и щастие“, каза и кметът на Бяла черква Албена Тодорова.
Милко Грънчаров разказа спомени от първите години на полето.
Значка от кметството в Бяла черква, картина от Община Павликени и много други подаръци получи рожденикът.
Печатно издание
