Художникът Тошко Дончев:

Като художник мога да направя нещо хубаво и положително за Павликени

- Въпреки богатия Ви житейски и творчески път, за голяма част от гражданите на Павликени Вашето име е непознато. Бихте ли споделили някои характерни моменти от своята биография? 

- Роден съм в София. Официалният ми адрес е във Велико Търново, но всъщност съм човек, който е живял на много места в различни държави, непрекъснато съм пътувал и в този смисъл не бих казал, че имам постоянно местожителство. Винаги съм бил там, където искам и където се чувствам добре, за да мога да творя и да бъда щастлив. Дори и когато бях председател на СБХ – В. Търново, непрекъснато пътувах за изложби и пленери, както в страната, така и в чужбина. Случвало ми се е по 6-7 месеца от годината да бъда извън В. Търново за участия в симпозиуми, изложби и т.н. Едва преди четири години, когато бях за шест месеца в САЩ, осъзнах, че разстоянията и мястото не са от значение, когато човек може да върши това, което обича и желае. Усетих това в Америка, където хората постоянно пътуват, за разлика от нашия народ, който води доста по-уседнал начин на живот.

Имам десетки самостоятелни изложби в страната и чужбина. Почти всички художествени галерии в страната, в това число Националната художествена галерия и Софийска художествена галерия, притежават мои творби. Дори Историческият музей в Павликени притежава три мои творби от по-ранния ми период. 

Притежатели на мои живописни картини са известни колекционери от страната, редица бизнесмени от В. Търново, от други градове и един-двама от Павликени. Що се отнася до международните ми изяви, много години представям творби на най-голямото изложение за съвременно изкуство в Базел, Швейцария, на пролетни и есенни изложения във Франкфурт, Германия и много други страни. Творбите ми в Базел и Франкфурт до този момент са изкупени до една от тамошни колекционери. За мен е чест, че моя картина пейзаж от В. Търново е притежание на папата във Ватикана от преди 12 години, както на редица посланици у нас и в чужбина. Най-щастлив съм обаче, че моя картина е част от колекцията на академик Светлин Русев – за мен най-ярката съвременна фигура в изобразителното изкуство и изключителен интелектуалец. Той ми е дал много, както за развитието ми като художник, така и в духовен план, поради което го считам и за свой приятел. В тази посока имената са много, но ги спестявам, за да не ставам многословен. Аз също притежавам картина на акад. Св. Русев. Личната ми колекция е от над 70 картини на известни художници, голяма част от които вече не са сред нас.

Имам три награди за пейзаж живопис. Преди три години направих две самостоятелни изложби живопис в САЩ по покана на генералния консул на България в Ню Йорк. Шестмесечният ми престой в щата Ню Джърси и Ню Йорк ми даде достатъчно широк поглед за живота и за това, че човек не трябва да се взема прекалено на сериозно, тъй като там се почувствах като малка прашинка в този необятен свят – смесица от народности и култури.

-   Сам казахте, че във В. Търново има над 150 художници, на които сте бил председател дълги години. Какъв е Вашият принос като такъв и като художник със социална позиция?

-   Естествено е, че не може да бъдеш председател просто така и да те преизберат 4 пъти с таен вот. Успях да стабилизирам съюза на художниците във В. Търново, да привлека сериозни средства в сметката на съюза, с които да развия социална политика за подпомагане на бедни, болни и социално слаби художници. Създадох по моя инициатива проект и реализирах издаването на луксозен каталог с всички великотърновски художници. Само реализацията на този каталог струваше 22 хил. лв. със сериозен тираж и единична цена от 40 лв. За мен това е удовлетворение, уважение и признание за творците художници от Великотърновски регион, тъй като каталогът представя творци от нашето съвремие и век и половина назад във времето. Всеки един художник е представен с две цветни творби и кратка биография в това луксозно издание. Това е мой личен принос, който беше високо оценен, раздаден на посолства, галерии в страната и чужбина и други институции. Това логично популяризира по един изискан и лесно смилаем начин старите и съвременните художници от Великотърновски регион. Това ме прави щастлив, че съм направил нещо полезно за гилдията.

Пак по време на моето управление възстанових изданията на ежегодните международни пленери и симпозиуми, чиито домакин беше В. Търново. Присъствали са редица известни имена от Европа, благодарение на доброто финансиране, организация и природните дадености на Търново. Създадох и национален скулптурен конкурс на тема „Водата”, благодарение на който днес съществува прекрасната чешма до сградата на Община В. Търново, както и тази в парк „Марно поле”. Това беше свързано със стара моя мечта чешмите във В. Търново да заработят отново с нов модерен облик. Гордост за града е, че конкурсът за чешмата до Общината беше спечелен от търновски скулптор. Списъкът със свършеното от мен като член на архитектурния съвет към Община В. Търново и като член на художествения съвет на галерия „Борис Денев“ може да продължи, но да спрем дотук.

-   В мен изниква, може би неудобен за Вас въпрос – защо сменихте „кон за кокошка”, идвайки в нашия град?

-   Откровено ще отговоря: усетих се изморен и изчерпан, пожелах да бъда на тихо и спокойно място, макар и за кратко, където да намеря нови приятели, да осмисля много неща в професионален и личен план и ако мога, да направя нещо хубаво и положително за вашия град като художник.

-   Намерихте ли нужното спокойствие тук и възможност за изява? Как Ви приемат хората в нашия град?

-   Аз съм широко скроен човек, така съм живял винаги и затова смятах, че ще бъда лесно и бързо приет. След една година престой в Павликени, през която работих и като учител в основното училище, все още смятах така. Впоследствие разбрах, че не всички приемат лесно хора отвън, които са утвърдени в някоя област и не се вписват особено в общоприетите, донякъде закостенели отношения, привички и маниер на общуване. Човекът, който ме задържа в този град, е кметът инж. Емануил Манолов, в чието лице видях добронамереност към моите възможности на художник. Явно е преценил, че мога да бъда полезен за града. Споделяйки с мен желанието си да развива града многопосочно, в това число и в културен план, той и неговият екип ми гласуваха доверие да изработя художествен проект за подлеза на града и подкрепиха други ангажименти, свързани с моята професия. Срещнах симпатия и усетих близост от хора на бизнеса, някои интелектуалци и доказали се професионално хора от града. 

-   Връщам Ви отново към стенописите в подлеза. Има незавършени полета и още една половина от подлеза. Има ли проект за тази останала част и предстои ли продължаване на проекта?

-   Има цялостен проект и макет как да изглежда целият подлез, приет е за изпълнение от комисия, но не мога да отговоря дали ще бъде продължен, защото не зависи от мен. Аз съм само проектант и изпълнител. Да не забравяме, че Общината поема само разходите за материалите, но не и за изпълнението на проекта.

-  Площта, нарисувана до момента, е внушителна, колко кв.м приблизително са вече завършени?

-   Приблизително 500 кв.м е вече готовата част от подлеза, като половината от тях са тематични картини, представящи историята и поминъка в града, а останалата половина е знамето на град Павликени, което свързва отделните стенописи.  

-   Кой от стенописите нарисувахте с най-голямо желание и творческо вдъхновение?

-   Стенописа, изобразяващ хляба, солта и житните класове, защото, както всички знаем, никой не е по-голям от хляба, както и стенописа с образите на светите апостоли Петър и Павел, закрилници на града. Нарисувал съм ги с голямо желание, на място, където слънцето да огрява лицата и ореолите им, както и да посрещат и изпращат всички жители и гости на града.

-   И в края на нашия разговор, какво Ви предстои в бъдеще?

-   Много работа. Довършвам един пейзаж на Павликени на платно с доста големи размери. В близък план – предстоят ми изложби в София и Варна, имам поръчки и ангажименти към хора от Павликени, Велико Търново и София за картини и стенописи. В по-дългосрочен план, надявам се да замина отново в САЩ за шест месеца, но дотогава – здраве и живот!

Хуманизмът в творчеството на живописеца Тошко Дончев

  „Живописта е хуманно изкуство, а хуманизмът е преди всичко надежда... Живеем в свят на хаос, насилие, верска и национална нетърпимост – свят, в който омразата владее политици, държавници, владетели и поробени – омраза, която ражда безумните чудовища на моралната, материална и духовна разруха! И ако има нещо, което е останало чисто във времето и винаги е със свое време на човечност – това е изкуството, живописта, хуманизмът, разбран като действие, смисъл и съдържание“. 

  Това са думи от словото на акад. Светлин Русев, открил една от многобройните самостоятелни изложби на художника живописец Тошко Дончев. 

  Това, което е важно за този творец, записал името си в българското изобразително изкуство, е, че той е изключителна личност, достоен, с достолепна фигура и изключително силно патриотично чувство. 

По артистичното си поведение – съвършен европеец, който твори художествено наследство, съизмеримо с тенденциите в европейското изкуство за времето, в което живеем.

  Непознатият допреди три години за павликенската публика художник вече трета година малко неочаквано за нея я вълнува и поставя въпроси не само за неговото изкуство, но и за оценката на автори и произведения във време, както в случая е работило за него. 

  Тошко Дончев е художник с неспокойна и експресивна душа, но преди всичко той е от малкото художници, които не се вземат на сериозно – нещо, което му позволява да прави свободно и неангажирано сериозните неща. 

  Артист и като поведение, и като емоционална нагласа.

  Той рисува в някакъв забързан ритъм, като че ли се състезава с времето, което е негов съперник в гоненето на илюзии. 

  Не знам дали той се прикрива зад хвалебствените фанфари от близкото му минало или фанфарите прикриваха един всеотдаен във фриволната си привидност художник, който днес се завръща със сравнително непознати неща, с които ни изненадва и учудва – огромните стенописни пана на входа на град Павликени в сивото и скучно пространство на подлеза.

Който може да чете езика на движението на сътвореното от художника, не може да не се вълнува, както от искреността и чистотата на рисунките, хуманността им, но също така и от сериозните проблеми, през които е минал живописецът.

  С тази стенопис той не само рекламира стопанския, духовния и културния живот на Павликени, а се завръща при земните страсти и пристрастия, което ни задължава да ги разглеждаме и да го приемем такъв, какъвто е – художник, свободен и чувствителен артист, хуманист, със свой принос и път в изкуството.

  А има ли път, ще има и пътници за него!

  С вяра в живописта, красотата и хуманизма, изкристализирали във всяко едно от произведенията му, художникът Тошко Дончев нека все така всеотдайно да върви напред и продължава да ни вълнува и удивява!

Ганчо Александров