След 30 години музейната сграда отвори врати с постоянна експозиция

Фондация „Америка за България” финансира проекта на 

Историческия музей за консервация и социализация на обекта

  Нова археологическа експозиция беше открита официално на 5 декември в старата музейна сграда на Античния керамичен център край Павликени.

350 експоната са подредени в стъклените витрини, където близо 30 години не е имало постоянна изложба. Някои от показаните предмети археолозите представят за първи път. Всички експонирани предмети са от римско време и са намерени при археологически разкопки, които Богдан Султов провежда преди три десетилетия на обекта. 

  За откриването на изложбата дойдоха и представители на фондация „Америка за България” и Американския научен институт, които финансират първия по рода си проект за реставрация и социализация на обекта.

  „Във витрините на експозицията са показани основно предмети от глина. Всички те са били произвеждани тук, свързани са с бита на обитателите във вилата. За първи път показваме оръжие, което най-вероятно е на собственика на тази вила. Аз имам една хипотеза, че той може би е ветеран на Първи италийски легион и след уволнението си от военна служба, се е преселил тук”, разказа археологът доц. Павлина Владкова от Регионалния исторически музей. Тя дълги години е работила на обекта, а сега е помогнала и в подреждането на предметите в новата експозиция. През миналата година излезе и научният й труд, посветен на находките от керамичния център.

  В различните витрини на изложбата са показани много занаяти, свързани с живота във вилата, някои типично мъжки, други съвсем женски като предене, шиене, тъкане, плетене. Има много медицински инструменти, козметика, флакони, някои от тях са съхранявали пудри от онова време, детски играчки, игри за деца и възрастни. В специална витрина бяха показани всички златни и сребърни накити, открити в различни некрополи в целия павликенски регион.

  Бюст на император Комод е най-ценният предмет в колекцията. Той е уникален, защото портретите на императори от римската епоха, откривани при разкопки по българските земи, са изключителна рядкост. Комод е живял и управлявал в края на II в., а за съвременниците ни е познат най-вече като един от героите на американския филм „Гладиатор”...

  През настоящата година Историческият музей кандидатства и спечели финансиране по своя проект „Опазване, реставрация и социализация на Античния керамичен център край Павликени”. Само 5 подобни проекта финансира тази година фондация „Америка за България”, стана ясно от думите на представителите й. Разработката на нашите експерти е на стойност около 50 000 щатски долара, от които 6 000 са собствено финансиране. Вместо в заложения двугодишен срок, всички дейности са приключили само за 5 месеца, за което основна заслуга има екипът, който работи по проекта.

  Емил Нанков от фондацията отличи 4 насоки, в които павликенският проект е уникален: активната работа и дейностите по него, взаимодействието с Регионалния исторически музей във Велико Търново, устойчивостта, която проектът поражда. Дарителите бяха впечатлени и от факта, че музейната сбирка е подредена в сграда на територията на самия обект, което е рядкост в национален план.

  „Реставрация и консервация на пещите е първата дейност, която извършихме по проекта. На всички покривите бяха подменени. Запазени са 50 пещи за битова и строителна керамика. И вероятно още поне толкова има непроучени под земята”, разказа директорът на Историческия музей Нели Цонева. Тя уточни, че е реновирана туристическата пътека, която обикаля целия обект. Ремонтирана е административната сграда, която е база за археолозите. Ремонтирана е и грънчарската работилница – гордостта на Богдан Султов. Той я е строил така, че в стените й да могат да се добавят тухли. Всяка допълнително сложена тухла заемала мястото си още неизсъхнала, за да може върху нея да се подписват някои от гостите. Така в стените все още могат да бъдат прочетени подписите и посланията на Людмила Живкова, Александър Фол, Начо Папазов, тогавашен министър на образованието. Има послания на руски, английски, има и японски йероглифи.