През 1924 г. по инициатива на министъра на земеделието и държавните имоти проф. Янаки Моллов се приема Закон за земеделските опитни и контролни институти, който поставя началото на организираното земеделско опитно дело у нас. За финансирането му е открита специална сметка „Опитно дело”.

   По предложение на Министерството на земеделието Общинският съвет в Павликени с Протокол №1 от 28.01.1925 г. отстъпва на държавата 300 дка общинска земя и с Указ №75 на цар Борис ІІІ от 28 ноември 1925 г. се учредява Държавно земеделско опитно поле в с. Павликени, Търновска околия, което е едно от четирите опитни полета, открити за много кратко време у нас –Чирпан, Карнобат, Кнежа и Павликени.

   През стогодишния си път научното звено в Павликени преминава през различни етапи и носи различни наименования според предмета на дейността си и приоритетите на земеделското производство у нас. 

   Ръководители на звеното са били изтъкнати учени, част от тях завършили образованието си в Германия. Те пренасят пословичната немска прецизност, точност и организираност в опитното дело и дейността на станцията. При анализ на дейността, условно може да се откроят четири периода.

Първи период

„Държавно земеделско опитно поле” от 1925 до 1941 г. 

   За ръководител на полето е назначен агрономът Никола Радулов, които извършва заграждане на полето, набавя инвентар и лабораторни пособия, набира кадри. Определя мястото на сградите, изкопават се кладенци и се правят първите почвени проучвания на земите в района на полето. Опитната дейност по това време e ограничена върху културите пшеница, рeпица, слънчоглед и фасул. Този първи период носи отпечатъка на инж. Панайот Дончев Маждраков, който ръководи най-дълго опитното поле - до 1939 г. С голямо трудолюбие, ерудиция и ентусиазъм той преодолява редица финансово-икономически проблеми без да изоставя опитната дейност. В този начален и труден период целта на опитното поле е била ”да покаже на земеделските стопани сортовете растения и начините на обработка на почвата, които са най-подходящи за условията на района”. Таню Шарков в своя брошура от 1929 г. аргументирано обосновава 15 основни задачи на опитните полета (нарича ги научни земеделски институти). В края на 1933 г. с решение на Годишния научен съвет полето се обособява като специален опитен институт по маслодайните растения. В научната програма са включени и културите рицин, соя, лен, бял синап и сафлор. За кратък период е развита значителна дейност по агротехника на пшеница, овес, метла, слънчоглед, соя, рицин, репица и са направени ценни изводи и препоръки за практиката във връзка с отглеждането им. В областта на селекцията резултатите са: излъчени са 6 подобрени сорта пшеница, 10 подобрени сорта фасул, 3 подобрени сорта репица.

   След създаването през 1934 г. на Българо-германско акционерно дружество „Соя” за производство и износ, соята бързо навлиза у нас. Започват проучвания върху срока, гъстотата и начина на сеитба, изпитват се чужди сортове соя. От 1935 г. започва и селекционната работа по соята, като са създадени няколко линии соя, превишаващи по добив сорта Унгарска дребна. С течение на времето дейността на полето бързо се разширява, а резултатите от тази огромна дейност са отпечатани в брошури, наръчници, упътвания по отглеждането на маслодайните и житните култури, които служат при съставяне на първите учебници по растениевъдство в България.

   От 1939 г. до 1943 г. полето се ръководи от известния учен Таню Шарков, които поддържа контакти с научни учреждения от Германия, Австрия, Русия, Полша, Чехия, Унгария, Сърбия, а опитното поле се превръща в образец на научнообосновано земеделско производство за района и страната. 

Втори период

   С решение на Министерството на земеделието и държавните имоти от 14.02.1941 г. 

опитното поле прераства в 

Държавна земеделска опитна станция 

и запазва профила си като работи предимно с маслодайни култури, пшеница и соя. Темповете на научните изследвания намаляват по време на Втората световна война, но след това отново се разрастват. Най-интензивно през тези следвоенни години се развива селекционната работа по соята от научния сътрудник Христо Илийчев, който създава и първите български сортове соя: Павликени 1, Павликени 2, Павликени 502 и Павликени 519. 

   От 1949 г. до началото на 1951 г. директор на земеделската опитна станция е Димитър Грозев. През този период започва и изграждането на Росишката напоителна система, една от най-големите в страната. За да отговори на редица практически въпроси в областта на поливното земеделие, Министерството на електрификацията и водното стопанство открива нова Хидромелиоративна опитна станция с два нейни филиала – в с. Михалци и с. Градище, с опитни полета по 150 дка. През 1959 г. е слята с тази в Павликени, която от м. октомври с Постановление №149 на Министерския съвет е преименувана в Комплексна опитна станция по поливно земеделие с директор Деню Арабаджиев.

   В края на 1959 г. за директор е назначен Бою Личев, който ръководи станцията до 1971 г. През 1963 г. към станцията е образувана Експериментална база за семепроизводство с 5000 дка държавна земя. Следва поредната промяна на наименованието в Опитна станция по поливно земеделие и зърнени култури. В периода 1972-1975 г. директор на станцията е Никола Петков, а независимо от различните наименования доминиращата тематика в изследванията е поливното земеделие. Много активна дейност извършва пионерът на поливното земеделие у нас проф. Павел Жечев. Много са и научните сътрудници, работили през този период, както и приносите им в развитието на науката по поливно земеделие, които навлизат в практиката у нас и дават резултати. Проучен е поливният режим и са препоръчани нови сортове за поливни условия при царевица, захарно цвекло, люцерна, фуражни треви, слънчоглед, пшеница, следжътвени култури, лоза, памук и соя. Изяснени са и редица въпроси на мелиоративното почвознание, разработени са проблемите, свързани с поливната техника и повишаване на производителността на труда, от инж. Х. Петров, инж. Н. Ненов, Хр. Горанов и Г. Тончев. Много са научните разработки и по растителна защита от ентомолога Деню Арабаджиев и фитопатолога Марко Марков, които са първите у нас при условия на напояване на полските култури.

   Създадените 4 сорта памук – Павликени №14, №24, №48 и №73, са високо оценени от практиката, за което селекционерът проф. П. Савов е удостоен с държавна награда. С държавна награда е удостоен и Дим. Грозев за съавторство в създаването на пшеница сорт №301, получил широко разпространение по това време.

Трети период

   Във връзка с нарасналите потребности на страната от соево зърно за изхранване на животните и за индустриални цели през 1973 г. със заповед №1-111 на МЗ се формира група по програмиране на добивите от соя с ръководител Хр. Горанов и участници П. Ерусалимов, С. Стефанов, К. Горанова, Н. Котовска. Чрез активната научна, пропагандаторска и внедрителска дейност на Хр. Горанов и колегите му соята бързо става популярна и предпочитана култура у нас. В резултат на тази дейност през 1975 г. станцията е преименувана в Опитна станция по соята с директор Христо Горанов, а с Разпореждане №42 на МС от 12 юни 1978 г. се създава и Институтът по соята. 

   Комплексните изследвания по проблемите на соевото производство и разработените от младия научен колектив инженерни проекти за внедряване на научните постижения допринасят 

за кратко време площта на соята у нас да се 

увеличи над 7 пъти, добивите да се удвоят, 

а общото производство в страната да се увеличи над 10 пъти.

   Под общата редакция на Хр. Горанов, Л. Конова и Ир. Петракиева и с участието на широк кръг научни работници през 1978 г. е подготвена и издадена монографията “Соя”, предпочитана книга за учени, преподаватели и производители. Издадена е нова “Технология за производство на соя при поливни и неполивни условия”, а през 1979 г. е разработена и предоставена на практиката признатата за изобретение “Промишлена технология за лентово отглеждане на соя и царевица за зърно” с автори Горанов и Горанова.

   През този трети период се увеличава и броят на научните сътрудници, като се покриват всички направления, специфични за тясно профилиран институт. Формирани са три научни секции: “Селекция и интродукция на нови сортове соя”, “Промишлени технологии за производство на соя” и “Симбиотична азотфиксация”. По-късно се развива и направлението “Преработка и използване на соята”. Оборудват се лаборатории за химически анализи, по фитопатология, микробиология, агротехника, преработка на соята. Разработените технологии и сортове соя освен у нас се изпитват и внедряват в Ангола, Молдова, Украйна, Русия и Италия. Институтът работи и по международната програма INTSOY съвместно с Канзаския институт в САЩ.

   В направление “Преработка на соята” инж. Янко Янев разработва и внедрява три технологии: соево мляко като заместител на майчината кърма за алергични деца, соево мляко за животни бозайници (телета и прасета) и технология за екструдирана преработка на пълномаслена соя в продукти за животните и човека. 

    За периода до 2000 г. в сортовата листа на България са вписани новите сортове соя: Павликени 121, Даниела 97 и Мира 96, с водещи селекционери К. Горанова и А. Алексиева, и са разработени 12 бр.  технологии за производство на соя за зърно и зелен фураж и две технологии за производство на Нитрагин.

   По линия на международното сътрудничество се поддържат контакти с учени и специалисти по соята от редица страни по света. В разписната книга са записани впечатленията и оценките на български и чуждестранни учени и специалисти от Русия, САЩ, Германия, Румъния, Унгария, Франция, Холандия, Сърбия, Украйна, Индия, Корея, Китай, Япония и др. Това доказва, че за науката не съществуват нито политически, нито социално-икономически граници и тя има световни измерения. Инвестирането в научни проекти и програми, свързани със соята и поливното земеделие, през този период е приоритет на държавата, в резултат на което площите на соята у нас бързо нарастват и достигат в началото на 90-те години до близо 1 милион дка. 

   Затова паралелно с комплексните научни изследвания се разширява и производствената дейност на института. Цялото землище на съседното с. Стамболово от близо 12000 дка (над 60% поливни площи) е предоставено на Експерименталната база за производство на семена от наши сортове соя и пшеница. 

   С Постановление на МС №270 от 15 декември 2000 г. Институтът по соята - Павликени е преобразуван във филиал на Институт по фуражни култури – Плевен. С това решение за първи път от развитието на научното звено в Павликени се отнема юридическата му самостоятелност. От 2002 г. освен със соя се започва работа и по селекция на грах, фий, сорго и соргосуданкови хибриди. Научни сътрудници от филиала в Павликени участват в проекти на ИФК, както и обратно. В опитното поле на Павликени се извеждат опити със соя, грах, фий, сорго, райграс, люцерна. През 2004 г. е признат още един сорт соя - „Сребрина“, с водещ селекционер доц. Аксения Алексиева, а през 2008 г. е издадена и нова “Технология за производство на соя”.

Четвърти период

  Съгласно Закона и Устройствения правилник на ССА от 2008 г. филиалът в Павликени е отделен от структурата на ИФК в самостоятелна „Опитна станция по соята – Павликени” - държавно предприятие, вписано в Търговския регистър на 5 ноември 2008 г., с директор доц. д-р Георги Георгиев. През този период са признати още три нови български сорта соя: Роса и Ричи – средно ранни, и сорт Авигея – ранен, който е приет и за стандарт от ИАСАС. Водещи селекционери са доцентите Р. Тодорова, К. Горанова и А. Алексиева. 

   В ОСС-Павликени се извършва сортоподдържане и семепроизводство на внедрените в практиката сортове соя. Поддържа се генофонд от соя, пролетен фуражен грах, зимен фий и др. Извеждат се и опити на договорна основа с ИЦ- Кнежа, ИАСАС, Екофол, Еуралис и др. Станцията има научни контакти с редица институти от системата на ССА и БАН, както и с опитни станции и институти от Румъния, Сърбия, Македония, Украйна.

   През 2011 г. НИМХ монтира първата за страната и региона на Павликени автоматична метеорологична станция, която измерва данните за състоянието на времето и почвата. Същите се записват автоматично на всеки 15 минути в сървъра и се ползват on-line от земеделските производители от района.

   През този период 

шанс за развитие на соята дава 

подписаната през 2013 г. от България 

Декларация „Дунавска соя”

  С нея се обединяват усилията на 17 държави от Дунавския регион за изграждане на нова протеинова политика за земеделие и фуражно производство в Европа. В подкрепа на декларацията е разработената “Стратегия за развитието на соята в България за периода 2015 - 2020 г.”, която предвижда разширяване на производството на соя и поетапно достигане до 50 хил. хектара през 2020 г. и годишно производство от 100 хил. тона. Съгласно изискването за минимум 5% екологично насочени площи, в т.ч. азотфиксиращи култури, през 2015 г. соята става една от най-предпочитаните бобови култури, а нашите сортове са сред най-търсените. Плануваното разширение на практика не се случва поради редица обективни и субективни причини: честите засушавания, липсата на поливни площи, ниски цени на зърното, слабо търсене и др.

   В началото на 2015 г., за да отговори на увеличения интерес, е актуализирана Технологията за производство на соя, която е одобрена от ССА за пазарен трансфер и реализация. През 2015 г. нашите сортове соя са включени в демоплатформите на „Дунавска соя”, у нас и в чужбина. 

   Към настоящия момент Специализирано поделение „Опитна станция по соята и зърнените култури – Павликени” е поделение към Държавно предприятие „Научно-производствен център”, съгласно чл. 6, ал.2 от Закона за ССА. Статутът на станцията е регламентиран в Устройствения правилник на ССА, съгласно чл. 49. Поделението е регистрирано на 3.11.2018 г., като за директор е назначена доц. д-р Росица Тодорова.

   Станцията е единственото звено в системата на ССА, където се работи по селекция и агротехника на соя, а така също и по селекция на фуражен грах и леща. В нея се извършва сортоподдържаща селекция и семепроизводство на автентични, сертифицирани семена от високите категории на размножение на българските сортове соя. В ОССЗК - Павликени се поддържат in situ 6 колекционни питомника с растителни генетични ресурси от соя, фуражен грах и леща. Работи се по селекция на едногодишни бобови култури, усъвършенстване на технологичните звена и разработване на технологии за производство на соя за зърно, семена и зелен фураж.

   Всички селекционни и технологични изследвания се провеждат по конкретни задачи, включени в научно-изследователски проекти към ССА – София. За периода 2001-2025 г. е работено по 20 бр. научни проекти, 9 от които са самостоятелни, а останалите са двустранни и международни. Резултатите от тях са публикувани в над 160 бр. научни и научно-приложни публикации.

   Демократичните промени и членството ни в ЕС предоставят не само възможности, но и редица проблеми и предизвикателства: голяма конкуренция, инвазия на чужди сортове и технологии, които не отминават и аграрната наука. Провежданите организационни и структурни реформи досега не довеждат до развитие, а до оцеляване и обезличаване на опитните станции, и най-вече след 2019г. при обединяването в ДП Научнопроизводствен център. На практика се оказва, че опитните станции понасят най-тежко ударите на реформата в ССА, поради регистрацията на ДП по Търговския закон. Трудности е имало и ще има, и без да се полагат усилия, те не могат да бъдат преодолени. Лесните, прибързани и необмислени законови решения, водят до осъзнаване колко ценни неща сме притежавали, едва когато ги загубим. По-трудната, но държавнически отговорна позиция е да се надгражда създаденото, да се възлага и контролира, но и да се финансира адекватно. Ако това не стане реалност и не искаме да се скъса нишката „наука – практика”, трябва да бъдем оставени спокойно да работим, защото резултатите са плод на ежедневна работа, отговорност и на нищо друго. 100-годишното развитие е доказателство за успешни и неуспешни реформи, чиито негативи се понасят не от тези, които ги приемат и налагат законово, а от тези, които ги изпълняват. Нека се поучим от най-доброто и да не повтаряме допуснатите грешки.

   Честит 100-годишен юбилей на всички бивши и настоящи служители и помощен персонал, работили в различни периоди от създаването на станцията до наши дни! Благодарности на всички колеги, партньори, спонсори и приятели за помощта и доверието към нас!

   Юбилейното честване и научната конференция ще се проведат на 8 октомври 2025 г. от 10:00 ч. в НЧ „Братство-1884” под патронажа на кмета на община Павликени инж. Емануил Манолов.