- Историческият музей наистина е преобразен чрез този проект. Какво изпълнихте с негова помощ?

- Успяхме да модернизираме музея и да го отворим за нов тип публика, за ново представяне на нашето богато културно-историческо наследство. Успяхме отново да върнем живота в уникалната ни сграда и да накараме хората чрез нов поглед и разказ към експозициите и експонатите да се потопят в богатата ни история.

   Близо три години ни отне реализацията на проекта, но той не включваше само закупване на оборудване, модернизация и графичен дизайн, създаване на нови интериорни пространства - включваше и цялостна промяна на тематико-експозиционните планове на новата ни експозиция и съгласуване с Министерството на културата, което е един много голям успех за нашия малък екип.

   Чрез такъв тип проекти българските музеи могат да се отворят към публиките, да се модернизират и да започнем да стъпваме, както се казва, на едно и също стъпало с европейските музеи.

- Какви са акцентите в експозицията, която се представя?

- Акцентите са няколко, но безспорно най-големият ни акцент е представянето на стенописния Вечен календар на отец Матей Преображенски, който преди две години беше реставриран чрез друга програма на Министерство на културата. Сега той заема своето достойно място в централната част на експозицията във витрината, която разказва историята на нашия край.

   Отново сме се спрели на богатата ни история, свързана с археологията и древното наследство от праисторията до средновековието. Естествено, спрели сме се и на ролята на павликяните, които дават името на нашия град, на ролята на национално-освободителната борба и четите на Бачо Киро, на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, на Филип Тотьо, които влагат своите най-тежки битки тук.

   Освен това сме се опитали да разкажем и възхода на малкото село от периода 18-19. век, което става за кратко време гаров център, център на търговия, образование, занаяти и култура и постепенно на 29 юни 1943 година това село е обявено за град Павликени.

   Обръщаме внимание и на бележитите и известни личности, каквито безспорно са Никола Гюзелев, Кирил Ракаров и Йордан Петров - Графа, които имат своето достойно място в историята.

   В същото време тук имаме и някои интересни експонати, свързани с Античния керамичен център, които сме показали в специална витрина.

   В етнографията сме сложили предмети, които също са много интересни, позабравени от повечето хора, като една уникална писана сватбена каручка, леотило за малки деца, различни видове забраждания и много други интересни експонати, които ще бъдат любопитни за посетителите.

- Залагате и на много интерактивни похвати. С какво музеят е по-различен от останалите общински музеи?

- Опитахме да въведем новите технологии и дигиталното изкуство. Експозицията е насочена към съвременната публика, към младите хора, към чужденците и най-вече към децата. Разработихме специално приложение, което води посетителя през отделните етапи. Освен това имаме 3D визуализация на голяма част от археологическите експонати. Акцентирано е специално върху визуализация на Лесичерския стълб. Всички тези дигитални средства помагат на посетителя чисто визуално да си представи нещата.

   Използвали сме и някои по-традиционни интеракции, като например аудиозаписи – гласовете на ветеран от войната, на жена бежанка от Одринска Тракия. 

   Ние знаем, че дигитализацията не е всичко и така или иначе всеки обича да пипа в музея. Така че сме създали няколко зони, където всеки един човек може буквално да пипне експонатите като хромел или паламарка, може да седне на пейката или на училищния чин и да си направи селфи. 

   На втория етаж създадохме постоянна художествена експозиция, където подбрахме значими творби на известни български художници, преподаватели от Търновския университет и наши местни творци. Имаме място за временни изложби и за работа с деца и публика.

   Вече работим и в събота и се надявам още повече да разширяваме нашата дейност отсега нататък.