„Занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях да им давам упование. Възложиха ми да обнадеждавам цяла България.”
  Васил Левски

 Писмо на Христо Ботев до Киро Тулешков:

  „…Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение.
Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се весел. Вечер дордето ще легнем, той пее; сутринта, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да са намираш в отчаяние, той ще та развесели и ще та докара да забравиш сичките тъги и страдания.
Приятно е човеку да живее с подобни личности!...”


 Приносът на Левски за развитието на българското революционно национално–освободително движение

ПРЕДСТАВАТА МУ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД:
    „И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там дето живеят българите в България, Тракия и Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, те ще бъдат равноправни с българина във всичко.”

ЦЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ:
  „С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната деспотско–тиранска система и да се замени с демократска република.“

ЗАЩО РЕПУБЛИКА, А НЕ ЦАРСТВО (както е било преди робството):
    „В Българско не ще има цар, а народно управление и всекиму своето. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.“

ПРЕДСТАВАТА МУ ЗА БЪЛГАРИЯ:
    „На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв са откупили, ще се издигне храм на истината и правата свобода. И ще се даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по висшегласието от всичките народности ще се избере. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република”.

КАКВИ ТРЯБВА ДА СА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД:
    „Водителите трябва да са опознали до тънко хората си, в какво ги бива, в какво не, какви са техните слабости. За да не пропаднат, да не бъдат използвани, да не се нападат един друг. Нека се критикуват един друг, но без да увреждат на общата работа. Трябва да се даде работа на хора, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. Едно от тия качества да липсва на водача на тая свята работа, и той ще се провали.”
    „Откакто ти се даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш.”
    „Трябва да се мисли зряло… Ние, дейците, сме си посветили живота на отечеството и да работим за толкова милиона народ. Трябва да натрупаме опит, па и да се съветваме един други, да се слушаме и да избягваме даже най-малката гордост. Да не присвояваме за себе си нищо. Всеки каквото заслужи, то не му се изгубва, било, каквото било – добро или зло.”
     „Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва, та да бъдем що-годе готови.”

НРАВСТВЕНИТЕ ИДЕАЛИ НА ЛЕВСКИ:
    „Кажи това и това ти е грешката, та да се поправя, ако съм чист човек. Така, както и аз не премълчавам вашите най-малки криволици или по-добре да кажа неразбории. За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим все ведно да вървим, ако ще бъдем хора.”
    „Каквото мисля аз да правя, ще го направя, ако рече Бог, с ваше дозволение. Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си.”

ОТНОШЕНИЕТО НА ЛЕВСКИ КЪМ ВЛАСТТА:
    „Ние сме жадни да видим отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките. Не е ли така? По мое мнение така е най-право и човешко. Аз не обръщам внимание на днешните ми страдания и оскъдица във всичко, нито на всекидневното ми преследване от полицията от град на град, по селата и кърищата, пък и от самите изродици български. Нито пък казвам, че щом от началото на работите ни досега съм бил способен да ръководя при такива страшни и мъчни времена, защо и после да не съм на еди–кое си място, вместо еди-кой си наготово да дойде да управлява. Напротив, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друга, нека и по-долна служба. Историята ни няма да прикачи заслугата ми на друг.
    Щял да дойде някой да ми вземе онова, което съм заслужил – право или криво – да му е простено. Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Какво искам повече, като гледам отечеството си, че е свободно? Нали това ми е предначертанието днес за него? Не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко! На всеки български работник трябва да даваме такова предначертание. И тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в Европа…”

ПИСМО НА ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ:
    „Г-н Хитов ми писа, че се радва на работите ми, като ме съветва да се вардя да не направим някаква грешка, защото времената сега носят погрешки. Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо, байо? И как разбираш времето във Влашко, Сърбия или Българско, че ни носи грешки? Ако е за Българско, то ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО, ТО НАС ОБРЪЩА И НИЕ НЕГО ОБРЪЩАМЕ.“

Материалът е предоставен с любезното съдействие на Исторически музей – Павликени