Своята нова стихосбирка „Казус“ представи поетът Никола Йорданов, който живее в с. Лесичери.
Книгата съдържа над 100 стихотворения, написани в периода 2017 – 2022 г. „Това е един летопис от поезия за последните 70 години, на които е бил свидетел писателят. За Никола Йорданов животът е „като захвърлено въже“, за коeто той говори в минало време, не желае да спори за бъдещето, достатъчно битови грижи има сега“, казва в уводния текст рецензентът Стоян Долапчиев. Той обобщава петте цикъла в книгата – „Скрити тайни“, „За приятелството“, „Традиции“, „Хроники“ и „Светът – какъвто е“. „Много често зад природните картини в редица стихотворения на втори план се разкриват обществени, лични и семейни терзания и политически събития“, се казва още в увода.
Авторът Никола Йорданов е роден на 17 април 1942 г. в с. Лесичери. Учител с 38-годишен стаж в радиотехникума във Велико Търново. Творчески изяви има през целия си съзнателен живот. Активно е участвал в професионалния и обществения живот на града и родното си село. Основна тема в творчеството му са социалните проблеми на ежедневието и промените в обществото и в локален, и в глобален план. Член на Литературен клуб „Н. Й. Вапцаров“ при Военен клуб – Велико Търново, на който е посветена и новата му книга. Член на съюза на свободните писатели, филиал Варна.
В. „Павликенски глас“ многократно е публикувал негови стихове, а сега авторът любезно предостави за читателите ни свои нови поеми.
Словото
Политат мислите във пламенни слова
с различен тембър оцветени,
родени от любов и от душа
или от завист озлобени...
Мислите, родени с мъдростта,
на чувства нежни – вдъхновени,
стоплят страдащи сърца
от живота угнетени...
Словото е дневна светлина
на мисли тайно споделени
и духовна е храна
на творците устремени.
Споделят болка или мечта -
в миг приятелство се ражда
със ответната страна -
оптимизмът се възражда!
Таи се тайна в мисълта,
но в думи - всичко е наясно.
Словото разкрива мъдростта,
а пошлостта - поставена на място!
юли 2022
Дилема
В живота прекрасен
с безброй изненади
някой те хвали,
друг те мрази -
всеки понесъл е своето бреме,
на някой му пука,
на друг не му дреме...
Живот по достойнство -
кой те избира?
Всеки се хванал за келепира -
гледа язвимо, понякога мърка,
че някой злосторник кефа му бърка.
Отгоре Съдбата гледа ни строго
кове белезници - строги закони,
за да сме мирни и в ред по канона,
„Бога да славим” - звучи от амвона...
Колко сме нагли -
двойно по-прости!
Тук за Земята се чувстваме гости...
От лакомия гаснем кат свещи
и тайно се молим:
„Бог да ни прости!”
юли 2022г.
Печатно издание
