Иван Христов Петров (Христоулу) е роден през 1844 г. в с. Михалци. Земеделец по занятие, 32-годишен, женен с две деца, буен и непримирим по нрав, той се записва в четата на Поп Харитон и участва в боевете в Дряновския манастир.

Когато на 5 май 1876 г. турците докарват топ и започват обстрел, Иван с точен изстрел убива един от топчиите.

След погрома над Дряновския манастир на малки групи въстаниците се опитали да пробият обръча на турците. Иван Христов и неговият съселянин Димо Митев Кроснаков се укрили в непристъпни скали, а след свалянето на блокадата двамата се завърнали в с. Михалци (около 10 май 1876 г.).

Иван се укрил при свои близки и дочакал амнистията на султана.

След Освобождението от турско робство той се преселва в с. Стамболово.

Макар че тогава бил и в напреднала възраст – на 79 години, непримиримият бунтовен дух на Иван Христов се проявил и по време на Септемврийското въстание. На 23 септември 1923 г. към обяд от спрялата на гара Михалци – Стамболово военна влакова композиция с редовна войска от Шуменския гарнизон, която пътувала за Врачанско, започва обстрел с няколко скорострелни планински оръдия по въстаниците от с. Михалци, намиращи се на баира Бърдето.

Тогава единствено Иван Христов застава смело пред коменданта на военно-наказателния отряд и отправя енергичен протест срещу фашистките изстъпления.

Иван Христов Петров умира на 25 юли 1925 г. на 81 години.

Като заслужил и уважаван човек е погребан в двора на църквата „Св. вмчк Димитрий“ в с. Стамболово.

Материалът е подготвен от Кметство Стамболово