Вторник, 17 Ноември 2026 13:17

15 години начело на Павликени - равносметката на кмета инж. Емануил Манолов: "На 4 ноември 2011 г. започнах с едно обещание – да направя родния си край по-добро място за живеене"

   На 4 ноември 2011 г. инж. Емануил Манолов за първи път положи клетва като кмет на община Павликени. Оттогава досега четири мандата, стотици реализирани инициативи и над 150 проекта с национално и европейско финансиране очертават пътя на нашата община, която постепенно възстанови своето самочувствие и започна да гледа по-смело към бъдещето. 

   В интервюто на стр. 4-5 правим равносметка на изминатия път, но поглеждаме и напред – към предизвикателствата и амбициите за следващите години. Какво се промени, кои са най-важните уроци от тези години и каква е визията за Павликени през 2030 г. – разговаряме с кмета инж. Емануил Манолов.

 

– На 4 ноември 2011 г. за първи път положихте клетва като кмет на община Павликени. Ако днес можехте да се върнете към онзи ден и да се срещнете със себе си отпреди 15 години, какво бихте си казали?

– Бих си казал: запази смелостта, с която започваш, бъди търпелив и никога не забравяй защо си поел тази отговорност.

Денят на клетвата дойде след дълга предизборна кампания, в която призовах жителите на община Павликени да ми се доверят, без да давам неизпълними обещания. Влязох в кампанията с професионалната си биография като строителен инженер, която беше пред очите на всички; с произхода си от добро и уважавано семейство, което има значителен принос за развитието на Павликени, и с едно честно обещание – да променя родния си край и да го направя по-добро място за живеене. Моите съграждани ми се довериха и оттогава се стремя всеки ден да оправдавам това доверие.

Петнадесет години са достатъчно време, за да разбереш колко голяма е отговорността да управляваш една община. И колко много търпение, постоянство и работа стоят зад всяка видима промяна. Днес мога да кажа, че не съм отстъпил от даденото обещание нито за ден.

Ежегодно представяме публични отчети за свършеното и понякога дори на нас ни е трудно да поберем в една презентация всичко, което сме реализирали. Над 150 са проектите и инвестиционните инициативи с европейско и национално финансиране, по които сме работили през годините. Зад тях стоят стотици конкретни обекти, ремонти, подобрения и нови услуги. А отделно от това са хилядите ежедневни задачи на общинската администрация и стотиците културни, спортни и обществени събития.

Ако трябва да направя истинска равносметка, няма да започна с числата. Най-голямото постижение е, че променихме отношението към Павликени. Възстановихме самочувствието на хората, че живеят в община със значение, с древна история и с бъдеще. Научихме се да поставяме високи цели, да подготвяме проекти, да привличаме финансиране и да ги реализираме. Доказахме, че и една община извън големите областни центрове може да бъде активна, разпознаваема и успешна.

През 2011 г. Павликени нямаше нито един реализиран европейски проект. Днес имаме опит, експертиза и административен капацитет, които ни позволяват да се конкурираме успешно за национално и европейско финансиране. Това е огромна промяна. 

– Какво заварихте, когато поехте управлението на общината? Кои бяха най-сериозните проблеми, които трябваше да решавате още в първите месеци?

– Заварих община с много потенциал, но и с натрупани проблеми, които бяха довели до известна унилост. Сякаш не бяхме достатъчно самоуверени да заявим кои сме ние като павликенчани, какво можем и какво искаме да постигнем.

Имаше нужда от възстановяване на доверието в местната власт, от повече последователност и от ясна посока. Имаше и съвсем конкретни проблеми. Трябваше да работим за финансовото стабилизиране на общинските структури, за преодоляване на натрупаните задължения, за възстановяване на дейности, които бяха загубили своята устойчивост. Общинската болница имаше огромни дългове, беше прекратено издаването на местния вестник, мъжкият футболен отбор не функционираше, а читалищата имаха нужда от подкрепа и укрепване.

Наред с това първият програмен период беше преполовен, а Общината имаше само един спечелен проект – този за площад „Свобода“.

Едно от първите ни важни решения беше да възстановим усещането за нормалност и работещи институции. Започнахме с финансова дисциплина, с възстановяване на дейности, с подреждане на приоритетите и с подготовка на първите инвестиционни проекти.

Много бързо задвижихме и ремонта на площад „Свобода“. Той беше символично важен, защото централният площад е лицето на града. Искахме хората да видят, че промяната започва от мястото, което принадлежи на всички. Днес площадът е една от визитните картички на Павликени.

Важен момент беше и възстановяването на вестник „Павликенски глас“. За мен местната медия е част от паметта на една общност. 

Успехите на ОФК „Павликени“ също имат основата си във възстановяването на мъжкия отбор през 2012 г.

Постепенно започнахме да променяме и самия подход към управлението. Вместо да чакаме някой да ни предостави средства, започнахме активно да търсим възможности, да разработваме проекти и да кандидатстваме по различни програми. 

– Спомняте ли си първото голямо решение, за което поехте лична отговорност? А първия момент, в който усетихте, че общината действително е тръгнала в нова посока?

– Първите решения бяха свързани с финансовата стабилизация и с възстановяването на дейности, които са важни за живота на общината.

Постепенно ремонтираните улици, над 60% обновена пътна мрежа, реализирахме подмяната на канализационната мрежа и изграждането на пречиствателната станция за отпадни води на града. Това бяха големи инвестиции, които подобриха качеството на живот и създадоха основа за следващите етапи на развитие.

Първият момент, в който действително усетих, че сме поели в нова посока, беше, когато започнахме да печелим проекти и да ги изпълняваме един след друг. Тогава разбрах, че вече не говорим само за намерения, а ще постигнем и истински резултати.

Не бих искал да подценявам ролята на служителите в администрацията, на кметовете на населените места, на общинските съветници, на бизнеса и на гражданите. Нито един сериозен проект не е дело на един човек. Кметът може да постави целта и да носи отговорността, но реализацията изисква много хора, компетентност и партньорство. За това през различните мандати сме имали и сериозни дискусии в Общинския съвет – без значение какво е било мнозинството там, когато е имало полезни неща за общината, сме намирали начин да вземаме правилните решения.

– През тези 15 години преминахте през четири кметски мандата. Кое се промени най-много във Вашия начин на управление и кое остана непроменено?

– Непроменен е стремежът всеки ден да имаме нещо ново. Не говоря непременно за голям проект или за откриване на нов обект. Понякога това е решаването на проблем на конкретен човек, подобряването на една услуга или малка промяна, която прави ежедневието на хората по-лесно.

 

Промени се мащабът, с който мислим, и възможностите, с които разполагаме. През първия мандат трябваше да възстановим основите и да докажем, че можем да управляваме стабилно. През следващите години вече имахме възможност да планираме по-мащабни инфраструктурни инвестиции. Днес работим с дългосрочна перспектива, подготвяме проекти, които ще се реализират в следващите години, и търсим решения за проблеми, които не могат да бъдат преодолени с един бюджет или в един мандат.

Научих се и на още нещо – че в управлението няма маловажни теми. Един кмет трябва да има отношение към всичко: от състоянието на общинските пътища и водоснабдяването до работата на детските градини, социалните услуги, спорта, културата и чистотата. За гражданина всяка от тези теми е важна, защото е част от неговото ежедневие.

През годините съм се стремил да поддържам консервативна и отговорна финансова политика. Не допуснахме натрупването на общински дълг, не допуснахме продажба на земеделски земи, не предприехме необосновано увеличение на местните данъци и работихме с бюджети, които гарантират финансова стабилност. Това беше особено важно по време на пандемията, когато много институции бяха поставени пред сериозни изпитания. В Павликени не спряхме уличното осветление, сметосъбирането, работата на социалните заведения и обслужването в общинската болница.

Промени се и начинът, по който Общината общува със своите граждани. Днес хората очакват повече информация, повече прозрачност и по-бързи отговори. Работим за модернизиране на администрацията, включително чрез дигитализация на вътрешния документооборот и подобряване на административните услуги. От няколко години имаме нов уебсайт с много подробна информация. Постоянно сертифициращите агенции потвърждават, че спазваме най-високо ниво на защита на данните. Носители сме многократно и на Европейския етикет за иновации на местно ниво – най-високото свидетелство, че сме безкомпромисни в качеството си.

Мисля, че най-важното, което съм научил през четирите мандата, е, че управлението е маратон, а не спринт. Не можеш да мислиш само за следващите избори. Трябва да имаш визия какво искаш да оставиш след себе си за 10 или 15 години напред.

 

– Когато говорим за развитието на Павликени, често използваме думата „промяна“. Ако трябва да посочите три неща, които най-ясно показват колко различна е общината днес спрямо 2011 г., кои биха били те?

– Бих посочил три големи промени: инфраструктурата и средата за живот, възможностите за развитие на хората и възстановеното самочувствие на нашата общност.

Първата е видима за всеки, който се разходи из Павликени и населените места. Реконструирахме значителна част от общинската пътна мрежа – над половината от нея беше обновена още през втория ми мандат. Само в периода 2014–2020 г. по европейски проекти рехабилитирахме около 16 километра общински пътища. В настоящия мандат това е оставено назад, за да дадем приоритет на водоснабдяването. 

Подобрихме състоянието на улици, тротоари, паркинги, площади и обществени пространства, не само в двата града, но и във всички селища. Обновихме паркове и междублокови пространства, изградихме детски и спортни площадки.

Променихме и начина, по който изглеждат обществените сгради. Ремонтирахме читалища, училища, болницата, църкви и други обекти с обществено значение. Дворовете на всички детски градини в Павликени са с нови и безопасни детски площадки. Читалище „Братство-1884“ в Павликени претърпя сериозно обновяване и получи признание за своята фасада. Изцяло беше обновена и църквата „Рождество на Пресвета Богородица“.

Изграден беше приют за безстопанствени кучета. Активно се развива и Зоокът Павликени с нови клетки, увеличена площ и смели планове за идните години.

Инвестирахме в образователната инфраструктура, защото училищата трябва да бъдат съвременни пространства, в които децата да получават качествено образование. Всички училища са санирани и модернизирани. Усилено се изграждат СТЕМ-кабинети. ПГАТ „Цанко Церковски“ има нов център за високи постижения с четири работилници, както и напълно обновено общежитие. В СУ „Бачо Киро“ възстановихме спортната площадка и тя вече е един мини стадион. ОУ „Св. Климент Охридски“ премина през мащабен ремонт.

Втората голяма промяна е свързана с хората. Гордост за мен са спортните клубове – колко бяха те през 2011 г. и колко нови клубове бяха регистрирани и започнаха дейност през следващите години – шахмат, плуване, кудо, киокушин, баскетбол, лека атлетика и още редица други. Техните успехи са повод за гордост на всички съграждани. Съумяхме да обновим спортните обекти и да привлечем повече хора към активния начин на живот. Покритият плувен басейн, спортните площадки, стадион „Ганчо Панов“, обновената лекоатлетическа писта и подкрепата за клубовете са част от тази политика. За мен е важно, че спортът в Павликени има място както в живота на професионално подготвените състезатели, така и в ежедневието на децата и семействата.

Същото важи за образованието. Вече не говорим само за ремонти на училищни сгради, а за създаване на съвременна образователна среда.

Третата промяна е в самочувствието и разпознаваемостта на общината. Днес Павликени има собствен културен календар, събития, които привличат гости от страната, и места, които имат потенциал да се превърнат в туристически дестинации. Празникът на яйцето се утвърди като най-голямото културно събитие в общината. Античният керамичен център край Павликени вече е домакин на фестивала „Древна балканска земя“, който привлича хора с интерес към историята и античността. Развиваме фестивали, пленери, спортни състезания и празници, които показват богатството на нашите населени места. Пазим местните традиции във всички селища.

Има и едно постижение, което е особено ценно за мен – създаването на химна на Павликени. Приемам го като своя рожба – от самото зараждане на идеята до нейното осъществяване. Аз избрах автора на текста – поета Матей Шопкин, композитора – Стефан Димитров и изпълнителите Михаил и Кристина Белчеви. Участвах във всички работни срещи и репетиции и следях всяка стъпка от създаването му. Благодарен съм им, че приеха предизвикателството и се справиха блестящо. Вярвам, че това е едно от най-стойностните неща, които можем да оставим на следващите поколения. Сградите ще остареят, пътищата и водопроводите с времето ще се амортизират, някои празници може да останат в историята, но химнът ще продължи да звучи. Той ще носи името, духа и достойнството на Павликени десетилетия напред. И се надявам всеки павликенчанин да го чувства като свой.

Социалната политика е сред най-важните ни приоритети. Подкрепяме възрастните хора, хората с увреждания, децата и семействата в затруднение. Модернизацията на Дома за стари хора в Караисен с инвестиция от близо 1,5 милиона евро е много добър пример за това как трябва да изглежда съвременната социална грижа. Предстои да открием дома за възрастни с деменция в с. Михалци. Ако се върнем десетилетие назад – да си спомним изграждането на четири ЦНСТ, цялостното обновяване на сградата на КСУ и др.

С отношение подхождаме към околната среда. Завършихме рекултивацията на депото за битови отпадъци, северно от града, и то вече е чиста зелена поляна. Наред със санирането на публични сгради и намаляването на въглеродния отпечатък от тях, съумяхме да поставим фотоволтаични панели на Спортната зала, на Дома за стари хора в Караисен, което значително намали сметките за електроенергия. Същата цел има и модернизирането на системата за улично осветление в Павликени и Бяла черква, която вече се управлява дигитално.

– През тези 15 години имаше много трудности, включително и глобална пандемия. Коя от тези ситуации постави най-сериозно на изпитание управлението на Павликени?

– Всяка криза има своята специфика, но пандемията беше може би най-необичайното изпитание, защото засегна едновременно всички сфери на обществения живот. Трябваше да гарантираме здравето и сигурността на хората, да организираме работата на администрацията при ограничения, да подкрепяме уязвимите групи и същевременно да не допуснем прекъсване на основните общински услуги.

След това дойдоха инфлацията, рязкото поскъпване на строителните материали и енергоносителите, политическата нестабилност, забавянето на държавното финансиране и трудностите при отварянето и изпълнението на европейските програми. За общините това означаваше постоянно преразглеждане на плановете и търсене на нови решения.

Този период съвпадна и с моята работа като президент на НАЛАС – мрежата на асоциациите на местните власти от Югоизточна Европа. Това беше допълнителна отговорност, защото имах възможност да видя отблизо какви предизвикателства срещат общините в различните държави. С колегите ни от региона обменяхме опит, търсехме работещи решения и координирахме усилията си за преодоляване на последиците от кризите. Това ми даде и по-широка перспектива за ролята на местната власт в съвременния свят.

Но най-важното е, че в Павликени успяхме да запазим стабилността. Не допуснахме спиране на основните услуги. Продължихме да работим, да поддържаме инфраструктурата и да изпълняваме поетите ангажименти. Не беше лесно, но именно в трудни периоди се вижда дали една администрация има капацитет да управлява.

Искам да подчертая нещо: финансовата дисциплина не е само счетоводен въпрос. Тя е инструмент за защита на интересите на гражданите. Когато имаш стабилна община, можеш да посрещнеш кризата, без да прехвърляш цялата ѝ тежест върху хората. В нито една година не сме си позволявали да харчим безразсъдно, да трупаме задължения или да поемаме ангажименти, които не можем да изпълним.

Петнадесетте години ме научиха, че една община трябва да бъде подготвена за неочакваното. Не можеш да предотвратиш всички кризи, но можеш да изградиш институция, която да не се разпада при първото сериозно изпитание.

– Водоснабдяването остава една от най-чувствителните теми за хората в общината. Въпреки значителните инвестиции проблемите не са окончателно решени. Какво още трябва да се направи и кога можем да очакваме трайно подобрение?

– Това е един от най-трудните и най-важните въпроси пред общината. Искам да бъда напълно откровен с хората: проблемът с водоснабдяването не е решен окончателно и не бих искал да давам обещания за срокове, които не зависят единствено от нас. Обещанието ни е, че няма ден, в който да не работим по темата. 

Причините са натрупвани десетилетия. Голяма част от водопроводната инфраструктура е силно амортизирана, има значителни загуби на вода, чести аварии и недостатъчни резерви във водоизточниците. През последните години ситуацията се усложнява и от продължителните засушавания. Това е проблем не само на Павликени, а на цяла Северна България.

Още от първия ми мандат водоснабдяването е сред основните ни приоритети. Работим с ВиК оператора, с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с останалите държавни институции. Поставяме въпроса постоянно, подготвяме технически проекти и търсим финансиране, защото мащабът на необходимите инвестиции надхвърля възможностите на един общински бюджет.

През годините постигнахме реален напредък. Почти е завършена подмяната на водопроводната мрежа в град Павликени и с.Карайсен. Във Върбовка реализирахме проект за допълнително водоснабдяване. Подменени са тласкателните водопроводи към Павликени, Вишовград, Недан и Лесичери.

Започнахме и реализацията на първия етап от реконструкцията на водопроводната мрежа в Недан – проект за над 4,9 милиона лева без ДДС, финансиран от държавния бюджет. През септември 2026 г. дадохме начало на нов проект за подмяна на вътрешни водопроводни мрежи в Бутово и Дъскот. Само в рамките на първия етап там ще бъдат обновени над 4 километра водопроводи. Осигурихме финансиране и за сходни инвестиции в Горна Липница, Долна Липница, Лесичери и Патреш. Работим и по следващите етапи за Бяла черква.

Тези проекти са конкретни стъпки, но трябва да разберем, че подмяната на водопроводите е изключително мащабна задача. Тя изисква сериозни финансови ресурси, техническа подготовка и координация между общината, ВиК оператора и държавата.

Нашата цел е да продължим поетапно обновяването на мрежата във всички населени места. Необходимо е да се търсят и нови водоизточници, да се подобри управлението на наличните водни ресурси, да се намалят загубите и да се изгради по-голяма устойчивост на системата при продължително засушаване.

Няма да скрия, че понякога резултатите идват по-бавно, отколкото ни се иска. Знам колко неприятно е за едно семейство да остане без вода, особено през лятото. Затова не приемам тази тема като поредния инфраструктурен проблем, а като въпрос на качество на живот и сигурност.

Искам хората да знаят, че работим по него ежедневно. Няма да обявим проблема за решен, докато жителите на населените места не усетят реално подобрение. Това е ангажимент, който трябва да изпълним заедно с държавата и ВиК оператора.

– Ако погледнем към 2030 г., как искате да изглежда Павликени? Кои са трите най-важни промени, които бихте искали да видите дотогава?

– Искам през 2030 г. Павликени да бъде община, в която хората имат още повече причини да останат, младите имат повече възможности да се реализират, а възрастните живеят спокойно и достойно. 

Ако трябва да формулирам три основни приоритета, първият е инфраструктурата и качеството на жизнената среда. Искам да продължим обновяването на водопроводните мрежи, общинските пътища и улиците, да подобряваме обществените пространства и да развиваме населените места равномерно. 

Вторият приоритет е икономиката и възможностите за реализация. Павликени има традиции в земеделието, производството и предприемачеството. Трябва да използваме тези предимства, да насърчаваме местния бизнес и да създаваме условия за нови инвестиции. Искам младите хора да виждат перспектива тук. Това означава качествено образование, модерно професионално обучение, работни места и подкрепа за хората, които искат да развиват собствен бизнес. Шанс за това е и напредъкът по АМ „Хемус“ и евентуално по АМ „Русе – Велико Търново“.

Един от инструментите за промяна е местната инициативна група „Павликени – Полски Тръмбеш“. Тя също беше създадена през моите години начело. Новата ѝ стратегия до 2029 г. разполага с ресурс от над 4,7 милиона евро за развитие на двете общини. Това е възможност за подкрепа на малкия бизнес, земеделските производители, местните инициативи и обществената инфраструктура. Трябва да продължим да изграждаме партньорства между общината, бизнеса, образователните институции и гражданския сектор.

Третият приоритет е качеството на човешкия живот – образование, здравеопазване, социална грижа, спорт и култура. Искам децата ни да учат в модерни училища, да имат достъп до спорт и изкуство, възрастните да получават качествена грижа, а хората в затруднение да знаят, че не са оставени сами.

В същото време искам Павликени да продължи да развива своя културен и туристически потенциал. Имаме история, която заслужава да бъде разказвана. Имаме Античния керамичен център – изключително ценно наследство, което може да привлича все повече посетители. Движим напред и въпроса с опазването и популяризирането на Лесичерския стълб. Напредва работата по съхраняването на килийното училище в с. Михалци.

Искам през 2030 г. да говорим за община, която е по-добре свързана, по-зелена, по-модерна и по-привлекателна за живот. 

– Петнадесет години са дълъг период. Какво бихте искали хората да запомнят от тези четири мандата и какво бихте казали на павликенчани днес?

– Бих искал да запомнят, че през тези години работихме с постоянство, с ясни цели и с уважение към родния ни край. 

За мен кметският пост е отговорност към мястото, в което съм роден, към хората, сред които съм израснал, и към следващите поколения, които ще живеят тук.

Искам да благодаря на всички, които през тези 15 години са били част от развитието на Павликени – на служителите в общинската администрация, на Общинския съвет, на кметовете и кметските наместници, на бизнеса, на образователните и културните институции, на спортните клубове, на гражданските организации и на всички активни хора в нашата общност. Благодаря и на хората, които са били критични към нас. Критиката е необходима, когато е добронамерена и насочена към подобряване на общия ни живот.

Благодаря на другарите от всички структури на БСП в нашата община, които повярваха в моята личност и ме издигната като кандидат за кмет през 2011 г. Тяхната подкрепа е неизменна досега, за което съм признателен.

Моите предшественици инж.Стефан Стефанов, инж.Ангел Генов и инж.Венцислав Иванов, с когото имах шанса да работя два мандата винаги са били ценна опора за мен със своите знания и ценни съвети. 

И най-вече благодаря на моите съграждани за доверието. Четири пъти те са ми поверявали тази отговорност. За мен това е огромна чест, но и задължение, което не приключва с края на работния ден.

На 4 ноември 2011 г. започнах с едно обещание – да направя родния си край по-добро място за живеене. Петнадесет години по-късно продължавам да вярвам в тази цел. Искам да оставим след себе си община, която е по-силна, по-уверена и по-подготвена за бъдещето.

 

Прочетена 75 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.