Поетесата Мария Кянкова гостува в родната си Горна Липница, за да запознае почитателите на литературата с поезията си. Не бе случайност, че именно в деня на събора на селото – св. Димитър по стар стил, тя бе тук и за всички нас бе удоволствие да се отдадем на красотата и обаянието на стиховете й. Мария Николова Иванова – Кянкова е родена в селото през 1949 г. През значителната част от живота си Мария е била сред книгите, работила е в библиотека и това няма как да не е оказало влияние върху страстта й към поезията. Тя пише стихове с такова умение, което на малко хора се отдава. Словата са истински и дълбоки, разкриващи една жена, изпълнена с искрени чувства – любов, радост, щастие, тъга, скръб и надежда. Да понесеш на плещите си загубата на най-близките си и особено на детето си, е непосилна за всекиго тежест. За Мария – също, но в сърцето си заедно с болката тя носи нещо, което малцина днес притежават – тя носи любов към всички и всичко – от танца на пеперудите и падащите листа…