Евелина Карагенова е родена във Велико Търново. Завършила е Езикова гимназия „Асен Златаров“, след което придобива специалността „Машинен инженер“ в ТУ „Ангел Кънчев“ - Русе. Трудовата си биография започва в „Битова електроника“ АД – В.Търново. През 1997г. завършва право във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ и една година е съдебен кандидат във Великотърновския окръжен съд. Юридическата си кариера започва през февруари 1998г. като младши съдия във ВТОС. В началото на ноември 1998г. е назначена за районен съдия в Районен съд – Павликени. От 1999 г. е първоначално и.д. административен ръководител, а от 03.07.2000 г. е административен ръководител – председател на Районен съд – Павликени. 

По повод изтичането на мандата й г-жа Карагенова даде интервю за в. „Павликенски глас“.

- Госпожо Карагенова, каква равносметка правите за павликенския период от професионалното си развитие?

- За мен работата ми в Районен съд - Павликени беше и е едно предизвикателство. Когато дойдох тук през 1998 г., заварих съд, настанен временно в част от първи етаж на държавно-общинска сграда,, а другите етажи бяха действащо ученическо общежитие и помещения за социално слаби граждани. Бяхме двама съдии и един съдия-изпълнител с 10 съдебни служители. Имахме една съдебна зала, архивите бяха натъпкани в мокри помещения, нямаше охрана. Работеше се с пишещи машини „Марица“. На етажа бяхме заедно с Районна прокуратура, имаше и адвокатски кантори. В края на 1999 г. се наложи да довърша започнатото от предишния председател разкриване и оборудване на още една съдебна зала и да сменя осветителните тела в тъмния коридор на етажа. В този полуосветен коридор едвам се разминавахме магистрати, служители, арестанти, конвоиращи ги и граждани. Не минахме и без инциденти. 

Междувременно съставът на съда беше увеличен с още двама районни съдии и още служители поради увеличения обем на работа. Започнахме въвеждането на компютри, проведохме обучения на съдии и служители. Продължих с действия по разширение на съда чрез заемане на освободените адвокатски помещения, осигурихме и охрана на входа на съда. Но разбирах, че тези мои действия са крайно недостатъчни, тъй като имахме нужда от изцяло нова сграда с подходящите условия за работа и за обслужване на гражданите. 

- В Павликени ще Ви запомнят и с това, че по време на Вашия мандат не само че беше издействано разрешение за строеж на специална сграда за Районния съд, но и с това, че строителството стана за необичайните дотогава за нашите места 2 години. Как Вие оценявате тази придобивка за Районния съд за двете общини Павликени и Сухиндол?

 - През 2003г. започнахме първо с осигуряването на терен за строителство на нова Съдебна палата. Разрових се в архивите и установих, че през 1937г. е бил дарен терен за строеж на сграда за съд, но не били предприети никакви последващи действия от Министерството на правосъдието и на това място по-късно била изградена сградата на пощата. Трябваше да се започне съвсем отначало. Проведох много срещи с тогавашния кмет на община Павликени инж. Стефан Стефанов и с общински съветници и благодарение на своевременните им действия на 03 юни 2005г. с решение на Общинския съвет ни бе дарен парцел от 760 кв.м в центъра на града за строеж на самостоятелна Съдебна палата, а на 21 септември 2006г. бе подписан договорът за дарение.

Нататък не мина гладко, имаше доста препятствия, но ги преодоляхме и на 25 септември 2008 г. направихме първата копка на Съдебната палата в Павликени. Помня, че беше доста дъждовен ден и всички гости на церемонията ни пожелаха да ни върви „по вода“ в строителството и по-нататъшната ни работа. Само след 2 години, през септември 2010г., вече съдът бе преместен в новата Съдебна палата. Най-после, след повече от 110 години, съдът в Павликени се настани в свой собствен дом заедно с Районната прокуратура, след като създаденият тук през 1899г. Мирови съд се е помещавал в частен дом, а впоследствие от 1992 г. съдът е бил, уж временно, настанен в етаж на държавно-общинска сграда. 

На 01 юли 2011г. бе направено официалното откриване на Съдебната палата. На красивата церемония по откриването присъстваха председателят на ВКС Лазар Груев, представители на МП, ВКП и административните ръководители на ВТАС, ВТАдмС, ВТОС и районните съдилища в окръга, кметовете на двете общини Павликени и Сухиндол.

- Кои са екстрите, с които се гордеете сега в новата административна сграда на Павликенския районен съд?

- Сега Районният съд, Районната прокуратура и Службата по вписванията се помещават в 4-етажна сграда, разположена на 2066 кв.м, като на първия етаж са разположени регистратура и деловодства, бюро съдимост, стая за четене на дела, стая за адвокати, дежурен съдия, дежурен прокурор, съдебна зала и помещения за охрана, арестанти и принудително доведени лица. На втория етаж има две съдебни зали, кабинети на ДСИ, съдията по вписвания, счетоводство, деловодство СИС, архив, както и помещения за службата по вписвания. На третия етаж са разположени съдийските кабинети и тези на главния счетоводител, на административния секретар, на съдебните секретар-протоколисти, сървърно помещение, архив и помещение по ЗЗКИ. На четвъртия етаж са помещенията за прокуратурата. Сградата се отоплява с газ, има централна климатизация, централна охладителна система, видеонаблюдение. Работи и системата за контрол на достъп, залите са оборудвани със звукозаписна техника. Инсталирани са информационни табла във фоайето и пред трите съдебни зали. Работи асансьорът за инвалиди. Има изградена и действаща регистратура за квалифицирана информация. 

Четири милиона лева са вложени в изграждането на новата Съдебна палата в Павликени. В западната част на сградата са осигурени няколко паркоместа за служебен паркиг с пропуски. На входа има съдебна охрана и влизането в сградата и в помещенията става с разрешение на охраната - двама служители от ОЗ „Охрана” В.Търново. Кабинетите на съдиите, съдебните зали и помещенията на съдебните служители са оборудвани с компютри, работи се в мрежа и със специализиран софтуер. От 11 юли 2008г. функционира интернет страница на съда. На нея се публикува графикът за съдебните заседания за следващата седмица и ежедневно съдебните актове по свършените дела. От 01 октомври 2014г. в Районен съд Павликени са инсталирани 2 ПОС терминални устройства за удобство на граждани за извършване плащания на държавни такси, глоби и разноски, както и на плащания за депозити на вещи лица, свидетели, парични гаранции и вноски по изпълнителни дела. Материалната база е изключително добра и функционална и съдии и съдебни служители работят в подходяща обстановка и при отлични условия.

- Защо е от толкова голямо значение за едно съдилище неговата материално-техническа база?

- За значението на материалната база за функционирането на съдебната институция говори и фактът, че през 1934 г. пожар изпепелил архива на Павликенския съд, в резултат на което той бил закрит, а след три години наново е открит като Околийски съд, преименуван по-късно в Народен съд, а от 1971 година – в Районен съд. Освен това съдебната институция е храм на правосъдието и в съда всеки трябва да пристъпва с почитание, с респект и надежда за справедливост.

- Вярно ли е, че и Вашата майка Невена Христова, която за съжаление вече не е между нас – известна като първата жена прокурор в областта, навремето също правила първа копка на сегашната Съдебна палата във Велико Търново?

- Да, може да се каже, че в нашия род е съдба да се откриват съдебни палати. През 1969 г. майка ми, бивш дългогодишен прокурор, по това време секретар на Изпълкома на Градския народен съвет на Община Велико Търново, е направила първа копка на Съдебната палата във Велико Търново, строителството на която е продължило 8 години. За сравнение аз имах щастието не само да направя първата копка, но и да открия тържествено Съдебната палата в Павликени през 2011г., строителството на която стана само за 2 години.

- В какво състояние оставяте сега на бъдещия административен ръководител Районния съд в Павликени?

- Мисля, че няма да е преувеличено, ако кажа, че Районният съд в Павликени се намира в отлично състояние. По щат сега тук работят четирима магистрати, един държавен съдебен изпълнител и един съдия по вписванията и 14 съдебни служители. През 2014 г. в Районен съд – Павликени са разгледани 1387 дела в 1321 съдебни заседания, от които 895 граждански дела и 492 наказателни дела. Свършени са 1278 дела, като 91 на сто са приключили в срок до 3 месеца. Натовареността е била над средната за страната.

- Приключихте един период от кариерното и професионалното си развитие? Оттук нататък – накъде?

- Желанието ми е, ако може, да работя по профилирана материя като предпочитам гражданските дела. За професията съдия ще кажа, че я считам за призвание. Трябва безкрайно внимание за поведението, контактите, за средата, приятелите. Съдийството е самотно занимание. Все пак, ако някак съумяваш да не мислиш постоянно за това, че ограничаваш времето за близките си хора, че понякога им липсваш, че носиш мислено въпросите и решенията със себе си дори и у дома и на практика отсъстваш, съдийската работа е невероятно удовлетворение за тези, които истински я искат. Решаването на човешки съдби е голяма отговорност, но и възможност, която малко професии предоставят и нямаш право на грешки, макар да си точно толкова несъвършено човешко същество, колкото и всички останали. Ежедневие в работата на съдията са житейските уроци, познанието за човешките характери, отношения и проблеми. Съдиите не са чиновници. Неразбирането на същността на съда го прави постоянен обект на упреци и сваля до критично ниско ниво доверието в него, а това вреди най-вече на хората и на защитата на правата им, каквато те непрекъснато търсят от съда. Правораздаването е трудна, отговорна, поглъщаща работа, защото не само не е лесно да съдиш и да наказваш себеподобните си, но и защото съдията трябва да е готов да понесе моралната тежест за решенията си.