Потеклото на Атанас х.Славчев води началото си от стар търновски род на известни майстори кожухари. Корените на родословното дърво тръгват от х. Коста капзамалина (държавен бирник). Неговият син - х.Паскал, става един от най-известните майстори кожухари на Търново, има два брака, от които са родени общо 5 деца. От първия брак със съпруга му Зафирица, през 1806 г. се ражда синът им Славчо. Останал рано сирак след смъртта на майката, Славчо е изпратен от баща си да живее и учи в метоха на църквата “Св. Богородица”.Там той изучава писмено български и гръцки език, а по-късно усвоява говоримо турски и румънски език. След като завършва обучението си в метоха, се завръща при баща си и преминава през всички степени на обучение в кожухарския занаят. Като самостоятелен майстор той се прочува не само като отличен кожухар, а и като особено находчив търговец на кожи. Търгува на територията на целия Балкански полуостров.
През 1860 год. х.Славчо разширява търговията си и започва да търгува с мед (бакър), с памучни прежди, с обработени ярешки кожи. Натрупал добри печалби от търговията и кожухарството, същата година той започва да се занимава и с банкерство. През 70-те години заедно със синовете си х.Паскал и Михаил откриват първата в Търново тютюнева фабрика. През 1871год. свободният му капитал възлиза на 250 хил. турски лири (без недвижимите имоти). Спечелените финанси му позволяват да разшири предприемачеството си, спечелва търг за продоволствие на войската с месо, както и за събиране на десятъка в селата Горна и Долна Липница и Батак.
Атанас х.Славчев е седмото дете в семейството на х.Славчо и х.Анастасия х.Михалева. Роден е на 5 октомври 1856 г. в Търново. Землището на павликенските села младият Атанас познава още от годините на турското робство, когато баща му го изпраща да събира “десятъка” на българските селяни от околните села. След Освобождението една голяма част от павликенското землище става собственост на семейство х.Славчеви.
Атанас х.Славчев идва в Павликени на 8 март 1878г., за да посвети 65 години от живота си на бъдещото развитие на селището. На площ повече от 4000 дка той създава собствен чифлик, който обхваща землищата на четири съседни села – Павликени, Бяла черква, Стамболово и Михалци. По време на османското владичество тези земи са под управлението на Етем бей. Атанас х.Славчев е личен познат с бея и може да се предполага, че получава от него документ – пълномощно за попечителство на чифлика. В архивите има запазени такива пълномощни на бягащи и изселили се по време на войната турци, с които те преотстъпват земите си. Атанас х.Славчев узаконява собствеността си върху чифлика на Етем бей в първите години след Освобождението чрез Временната комисия по турските имущества.
Почти всички по-важни събития в Павликени по това време са свързани с неговото име. Създаването на х.Славчевия чифлик запазва Павликени като административна структура, тъй като вероятността землището му да бъде заграбено от околните села е била съвсем реална. Изграждането на много обществени сгради и институции става със съдействието и прякото участие на семейство х.Славчеви. През 1881-82г. върху подарена от тях земя в Павликени е построена църквата “Пресвята Св.Богородица”. По този повод х.Стоян Дончев Сейков си спомня: “…Като се преселих в Павликени през 1882 г., довършихме църквата. Всеки човек се включи да помага – возят дървета, тухли, камъни от “Машатлъка” и турската джамия. Пари за майсторите събрахме като обложихме богатите с по 300 гроша, средните с по 200 гроша, а по-бедните с по 100 гроша. Парите не стигнаха и отново хората пак се обложиха с по 200, 100 и 50 гроша. Накрая Атанас х.Славчев доплати, а парите му ги върна Общината чак след пет години…”
В документите на църквата и на стената на същата са записани като ктитори на християнския храм семейството на х.Славчо и съпругата му. Четиридесет години по-късно техният син Атанас х.Славчев, по повод смъртта на съпругата си Йона (поч.30.04.1938г.), подарява на храма “Пр.Св.Богородица” в Павликени нива от 40 дка с условието тя да бъде погребана в църковния двор
Атанас х.Славчев е един от активните общественици на Павликени и нерядко става прозорлив инициатор на много от положителните промени в живота на селището. Не без неговото активно съдействие през 1894г. околийският център е преместен от Паскалевец в Павликени. Независимо, че Павликенска околия съществува до края на 1899, тя обединява 28 селища от района с обща площ от 697 кв.км, с население 36 120 души и запазва функциите си на околийски център и през ХХ в..
Завидна прозорливост и благотворителност Атанас х.Славчев проявява при прокарването на жп линията София – Варна. Трасето на бъдещото жп съоръжение трябвало да пресече нивите и горите на Бяла черква. Разбирайки колебанията и тревогите на селяните, че жп линията ще смазва домашните птици и животни, Атанас х.Славчев предлага линията да минава между двете селища - Павликени и Бяла черква. За тази цел, и оценявайки предимствата на жп транспорта, Ат.х.Славчев заменя свои ниви с нивите на белочерковци, при това в съотношение 2:1 в тяхна полза, след което ги предоставя на държавата за откупуване с цел построяване на жп линията. Той прави и дарение на държавата, като предоставя друга част от нивите си за построяване на жп гарата и за оформяне на площада пред нея.
Използвайки финансовите си възможности, авторитет и лични връзки Атанас х.Славчев помага при разрешаването на редица проблеми в Павликени. С неговото съдействие и върху част от неговите земи се откриват Държавният лозов разсадник, Земеделското училище, Държавното опитно поле, построява се Основното училище, откриват се гимназията и казармата.
От 1882г. до 1912г. поддържа чешмата в центъра на Павликени – т.н.”Циганската чешма”, 1/3 от водата на която тече в неговия чифлик. С неговото съгласие са отчуждени части от дворните му места, за да може да се коригира коритото на дерето, за да се оформи централният площад, да се изградят сградите на общината и на читалището, да се оформи общинският пазар.
Основното занимание на Атанас х.Славчев е земеделието, но това не му пречи да има благотворително отношение към училищата, културно-просветните и обществено-политическите организации в Павликени. През 1921 г. той построява голям и модерен за времето си театрален салон, който години наред предостaвя сцената си на художествените групи на читалище “Братство”, на самодейните ученически състави и на обществено-политическите организации.
Особено благосклонно отношение Атанас х.Славчев има към местното Ловно дружество “Сокол”. На 28 юни 1934г. върху подарена от него земя се полага основният камък за изграждане на Ловен дом в Павликени.
Въпреки че не се занимава с активна политическа дейност, още през 1894,1896 и 1899г. е издигана кандидатурата на Атанас х.Славчев за народен представител. През 1900 г. той е избран за кмет на Павликени, а през 1908 год. става депутат в ХІV Обикновено Народно събрание. В работата на законодателния орган участва до разпускането на ХVІІ ОНС през 1918 г.
Красноречив пример за благотворителното отношение на Атанас х.Славчев към спорта е поддържаният от 1930 до 1945г. Спортен клуб “Хаджи Славчев” – Павликени. Част от успехите на футболистите от Футболен клуб “Х.Славчев”, достигнали до финални за страната срещи, се дължат и на техния почетен член Ат.х.Славчев. Прозорливостта му се проявява и при откриването на спортни таланти. При едно посещение в Свищов, където наблюдава ученически спортни състезания, той забелязва и оценява по достойнство спортните умения на Йордан Петров (Графа), след което го довежда в Павликени, прави го член на спортния си клуб и му осигурява финансова издръжка. Години наред той е почетен член и постоянен дарител на Ловно-стрелческата дружина “Сокол”, на Българския народен морски сговор – клон Павликени, член и кръстник на знамето на Гимнастическо дружество “Юнак”. Членува в Земеделската задруга и в Дружеството на запасните офицери. Атанас х.Славчев подкрепя със свои средства много начинания в Павликени. След смъртта на дъщеря си подарява пиано на гимназията, а години наред спонсорира ученическата трапезария.
В края на живота си Атанас х.Славчев подарява 100 хил.лв. за войниците от Павликенското военно поделение и по 100 хил.лв. за учениците от двете училища в Павликени – Основното училище и Смесена гимназия “Княгиня Мария Луиза”. По негово желание е основан фонд на името му, от лихвите на който след решение на учителските съвети ежегодно се подпомагат бедни павликенски деца.
Атанас х.Славчев е получил уважението и почитта на съгражданите си приживе. За всичко, което е дарил и направил за Павликени, с решение на Общинския съвет от 23 юни 1938 год. Атанас х.Славчев е обявен за “ПРЪВ ГРАЖДАНИН И СТАРЕЙШИНА”.
Нели Цонева
Директор на Исторически музей - Павликени