През 2014 г. се навършват и 30 години от откриването на къща музей „Райко Даскалов”
91 години от убийството на д-р Райко Даскалов се навършиха на 26 август. Видният белочерковец се ражда на 9 декември 1886г. Известен борец против монархизма, виден демократ-републиканец, смел реформатор и ненадминат оратор - такъв остава образът на д-р Райко Даскалов в историята.
Със спомените за героичните подвизи на Бачо Киро, под силното влияние на Цанко Церковски израства и се оформя характерът на Райко Даскалов. Основно и прогимназиално образование той получава в Бяла черква. В читалищната библиотека за пръв път се среща с Церковски, който често му препоръчва книги, които да прочете. Завършва Търговска гимназия в Свищов през 1906 г., а в Берлин защитава през 1912 г. научна степен доктор по финансови науки. Под влияние на Цанко Церковски през 1913г. става член на БЗНС. Участва дейно в работата на съюза, като сътрудник на вестник „Земеделско знаме“ и управител на Народен магазин в София.
В политическата си кариера заема четири министерски поста в правителствата на БЗНС от октомври 1919г. до февруари 1923г. и е народен представител в XVIII, XIX и XX обикновено народно събрание.
След това е назначен за пълномощен министър в Прага през април 1923 г.
Когато научава за извършения монархо-фашистки преврат в България от 9 юни 1923г., Даскалов започва активна организаторска дейност против превратаджиите. На 12 юни изпраща телеграма до правителството на Цанков, като го подканва да се откаже от властта. С негова помощ се издава в Чехословакия вестник „Земеделско знаме”, където разобличава отново лъжите на правителството на Цанков.
В деня на убийството, 26 август 1923 г., Райко Даскалов излиза от дома си, за да отиде на среща с новодошлите земеделски емигранти в Прага. По различни канали до него достигат сведения, че се готви убийството му. Полицията го предупреждава да бъде внимателен, жена му Невена също.
Макар да е на 36 години, той има драматична политическа кариера. Но от какво да се бои, щом има охрана? Четиримата се спускат по улица „Шведска”, завиват по улица „Холечкова” и стигат до Института на слепите. От двете му страни са вървели двамата охранители, а третият – на десетина крачки зад него. Убиецът стрелял два пъти в гърба на Р.Даскалов, а третият изстрел попада в стената, рикошира и ранява един от охраната. Закаран в близкия Подолски санаториум и опериран веднага, заради големия кръвоизлив от левия бъбрек, умира на операционната маса в 13.20 ч. същия ден.
Убиецът е Йордан Цицонков, 22-годишен македонски гражданин (първоначално се представя с името Атанас Николов). Делото се гледа на 13 и 14 ноември същата година в Прага. Несправедливата присъда предизвиква буря от недоволство в страната и в цяла Европа. Насрочено е ново дело, след една година. Наемният убиец е осъден на 20 г. затвор, но през януари 1926г. се самоубива.
След като е погребан в Прага, костите на Райко Даскалов са върнати в България през 1946 г. Гробът му днес е в Борисовата градина в София.
През тази година къща музей „Райко Даскалов” навършва 30 години. Тя е красива двуетажна сграда в центъра на Бяла черква, обявена през 1970 г. за паметник на културата. Била е построена през 1922г. в двора на родната къща на Райко Даскалов. През октомври 1984 г. на втория етаж е уредена експозиция за живота и дейността на д-р Райко Даскалов. В четири зали са представени оригинални вещи, снимки и документи, свързани с различни периоди от житейския път на земеделския трибун - от детството и студентските години в Берлин до участието му в правителството на Стамболийски като оглавяващ няколко министерства. Обзавеждането на работния му кабинет и книгите на немски и френски език са дарение от неговата дъщеря. Фотоси, документи и отзиви в европейската преса напомнят за трагичните дни след преврата на 9 юни.
Паметникът в центъра на града е построен през 1958 г. по инициатива на местната Земеделска дружба и на ПП на БЗНС. По-късно през 2004 г. наново е възстановен от търновския скулптор Орфей Миндов.
Ивалина Иванова –уредник
Исторически музей - Бяла черква