В различните периоди от историческото развитие на България винаги е имало чужденци, които са проявявали траен интерес към страната ни, към съдбата на българския народ и духовните ни постижения. Един от тях е ЖОРЖ НУРИЖАН - италиански публицист, живял през първата половина на ХХв., неразривно свързал съзнателния си живот с България, посветил по-голямата част от творчеството си на българския език и на страната ни. В периода между двете световни войни той е в България като представител по печата в италианската легация, член е на Дружеството на чуждестранните публицисти и писатели в България, лектор по италиански език в Софийския свободен университет. 

  През 30-те и 40-те години на ХХ в. той публикува многобройни есета в италианския печат, с които популяризира българската история, природните забележителности на страната ни, бита и нравите на народа ни. Като блестящ познавач на българския език той издава едни от първите българо-италиански учебни помагала:”Итало-български речник”/1921г./; “Италианска граматика”  /3 пъти преиздавана – 1921г., 1932г., 1940г./; “Българо-италиански речник” /1926г./.

  Жорж Нурижан се доказва и като вещ ценител на българската литература в произведенията си: “Могъществото на българския дух”/1938г./; “Стожери на българската литература” /1940г./; “Български критици” /1941г./. Много от публикуваните му произведения отразяват различни периоди от българската история: “В страната на Испериховите потомци”; “Българската майка”; “Македонската трагедия гледана от Рим”; “От олтара на Св. Франциск до българския трон”. Италианският публицист издава на български език общо 46 творби, като с тях представя на нашия читател най-великите италиански автори и техните произведения. Но най-високо оценени са публикациите му, посветени на народа ни и историческото развитие на държавата ни. Книгата на Жорж Нурижан “Приятели на България” /1940г./, в която представя най-видните чужденци българофили, е посрещната много възторжено. По повод издаването на друга негова творба в-к ”Слово” оценява труда му и пише на страниците си:

  “...Неговата книга върху българския живот от 1920 до 1930 год. е пропита с обич към “най-наказаната от мирните договори страна, оплакваща изтръгнатите от нейната жива плът части - Македония, Тракия, Добруджа, Западни покрайнини”. Той се отзовава и на отчаяния вопъл на поробените области, очакващи деня на възкресение...”

  През 1943г. печатница “Нова камбана” в София издава авторската книга на д-р Жорж Нурижан “100 града ме слушаха”. В нея италианският публицист описва впечатленията си от 100 български града, които той е успял да обиколи в продължение на пет години и в които е изнесъл над 500 лекции от името на Дружеството на чуждестранните публицисти и писатели в България. Впечатленията му за Павликени са отразени на стр. 117 и изглеждат така:

“... П А В Л И К Е Н И. Макар да се смята за паланка, но фактически той е градец, който крие голямо и завидно бъдеще. Той е израснал едва след освободителната война върху пепелището на един турски чифлик, разположен на кръстопътя на оживените търговски пътища с Русе, В.Търново, Плевен, Севлиево, Свищов, всред богата и обширна равнина.

Този градец се развива 

почти шеметно, за отлика 

от много други градове. 

  Докато през 1880г. е имало 580 жители, през 1937г. неговото население е достигнало 5000 жители. Павликенската гара е една от най-големите в България. Оттук се изнасят големи количества грозде, вина, яйца, птици, добитък, кожи, соя, пшеница и други селскостопански произведения. По износа на соя е първо в цяла България, а на грозде - трето. 

В Павликени има няколко индустриални заведения. Има две валцови мелници, електрическа централа, циглена фабрика, креватна фабрика, която със своите хубави произведения е известна във всички краища на България, няколко маслобойни, две големи железолеярски работилници, оцетна фабрика и др. 

В благоустройствено отношение Павликени съперничи на много градове. Чист, спретнат, с големи и красиви сгради, със своите широки и павирани улици Павликени ясно се очертава като културно и стопанско средище, с безспорно бляскаво бъдеще.

  Читалището е богато и развива широка просветна дейност, чрез уреждане на народни четения и раздаване на книги /за 1936 година е раздало над 4500 тома книги за прочит/. 

  Павликени е седалище на околийски съд...”

  Ако трябва да обобщим оценката си за творчеството на д-р Жорж Нурижан, то най-точни са думите на съвременничката му Фани Попова-Мутафова, публикувани тогава в сп. “Литературен глас”:

“...В своята книга “Dieci anni di vita bulgaria” е отразил целия ни тревожен и многообразен политически и културен живот от последните 10 години. И колко наблюдателност, колко труд и колко такт са необходими на един чужденец, за да може да обхване толкова обширно и с толкова проникновение всички тия бурни събития, цялата тази гама от страдания и възторзи из живота на един народ...” 

Нели  Цонева      

Директор на Исторически музей-Павликени