Само преди три месеца Димитър Янакиев Колев навърши столетие и бе сред нас, усмихнат и щастлив да види близки и приятели край себе си. Разговаряше, споделяше и, макар и на 100 г., не разбираше защо хората толкова са се променили: „Голяма мизерия беше по-рано, но всички си помагаха, а сега какво е?“.

  Димитър Колев ясно ни показа какво е онова, което днес ние сме изгубили. Нека като прочитаме изречените от него слова, да си спомняме за него и се подсещаме, че не омразата, а любовта е тази, която ни сближава.

  Животът на Димитър Колев не е бил лесен. Като ветеран от Втората световна война той бе наясно за това кое е най-ценното. „Всичко се купува, ама живот се не купува“, казваше той.

  Може би не е случаен фактът, че дядо Димитър умира на същия ден, в който точно преди година почина и предишният наш столетник – дядо Петърчо. И двамата се опитаха да ни покажат пътя на доброто – единият с гъдулката си, а другият с тегобите от войната. Нека ние – родените по-късно, като гледаме тези дела, да си спомним за хората, които са ги сътворили!

Надежда Конакчиева 

читалищен секретар