Строг контрол за строителството имаше на всички етапи от проекта Павликенчани вече се разхождат по един от най-модерните площади в областта. След дълго очакване беше открит обновеният център на града. Настоящият и бившият кметове на община Павликени – инж.Емануил Манолов и инж. Ангел Генов, заедно с директора на Областната дирекция Велико Търново на Държавен фонд „Земеделие” Живко Живков прерязаха лентата на реконструирания площад „Свобода”. Мащабният ремонт в сърцето на Павликени е по проект, финансиран по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013, съфинансирана със средства от държавния бюджет. Общата стойност на проекта е 1 494 744лв. без ДДС, което го прави най-крупния проект с европейско финансиране в община Павликени до момента. Обновени са настилките, изградени са фонтани, зелени площи, поливна система. Цялото осветление е от енергоспестяващи лампи. От предварителния проект е отпаднала идеята за създаване на детска площадка в тази част на града заради утежнените процедури. Изпълнителите на проекта са извършили всички заложени в проекта дейности. „Възможността да ви посрещна днес на изцяло обновения централен градски площад „Свобода” в Павликени е реализирана моя мечта, каза в речта си кметът инж.Манолов.…

Историческият музей в Бяла черква е сред петте музея в страната, които най-добре съхраняват традициите на своя регион. Той беше сред номинираните в категория „Традиции” на Националния преглед-конкурс „Общините за развитието на туризма”, който се проведе в Пловдив на 27 септември. Лично директорът Анастасия Георгиева получи грамотата, която е доказателство за добрата работа на музейните дейци във възрожденското градче. За участието в номинациите музеят в Бяла черква предостави информация за дейността си през 2011 година - брой постоянни експозиции, подготвени и открити изложби, посетители, културни прояви, чествания, възстановки на празници, участие на музея в научни конференции, партньори, участие в образователни програми и др. Оценката и номинирането на музея са направени от водещи личности в туризма, които са отчели положителното развитие в община Павликени по отношение на туристическия продукт.

Четири нови социални центъра за деца ще има скоро в Павликени. Договора за финансиране на проекта за строителство на сградите подписа на 3 октомври кметът на община Павликени инж.Емануил Манолов. В града ще бъдат отворени два центъра за настаняване от семеен тип, едно защитено жилище и център за социална рехабилитация и интеграция. Финансирането в размер на 1 548 414лв. без ДДС е по Програмата за развитие на селските райони, мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” и във връзка с Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в България” и плана за действие към нея. Договорът за финансиране беше подписан в ДФ „Земеделие”. Първият център за настаняване от семеен тип ще бъде изграден зад сградата на съществуващия Комплекс за социални услуги в Павликени. Той ще бъде за 12 деца плюс две места за спешни случаи. Едноетажната постройка ще бъде с РЗП 399.85кв.м и с достъпна архитектурна среда. Помещенията ще бъдат напълно обзаведени. В сградите ще има и специализирано оборудване за деца с увреждания – колички, специални прибори за хранене, проходилка, мобилен подемник за обитатели със затруднена…

Ден на ромската гордост организираха в Павликени от Центъра за развитие на общността на център „Амалипе”. Във фоайето на НЧ „Братство-1884” беше подредена изложба с рисунки и предмети от бита на различните етноси. В Младежкия културно-информационен център в пъстър концерт бяха представени ромски песни и танци от деца от няколко населени места в общината. Ръководителят на центъра Валентин Василев съобщи, че до края на месеца ще продължи кампанията за сексуална и здравна просвета сред учениците от малцинствения етнос в няколко училища.

Картините от Българо-финландския арт проект, за който в Павликени дойдоха 5 от най-изявените съвременни художнички от скандинавската страна, вече са експонирани във Варна. Любителите на живописта и скулптурата от морската столица могат да видят финландското изкуство в Художествен музей „Георги Велчев”. На откриването на 20 септември присъстваха кметът на община Павликени инж.Емануил Манолов и българският консул в Хелзинки.

Татяна Иванова е новият директор на Комплекса за социални услуги в Павликени. Тя оглави КСУ на 12 септември след проведен конкурс. Иванова е психолог по професия, като близо девет години е била директор на дирекция „Социално подпомагане“ - Сухиндол.

Димитър Димитров беше преизбран за кмет на с.Батак. На балотажа на 7 октомври кандидатът на БСП получи 285 гласа срещу 241 за Асен Асенов, издигнат от СДС и ДПС. Право на глас имаха 679 души. Гласуваха 548. Недействителните бюлетини са 22. Димитров бе избран за кмет и на редовните избори миналия ноември, но не беше заличил фирмата си в законовия срок, заради което ОИК прекрати пълномощията му и насрочи частичен вот в селото.

Едно от най-драматичните събития в историята на България през първата половина на ХХ век е участието на страната ни в Балканските войни 1912-1913г. Жителите на селищата от Павликенския край не остават безучастни към тези събития. Запазили в себе си духа и традициите на националноосвободителните борби от периода на Възраждането, жителите от региона участват във войните с високо чувство на патриотизъм и отговорност към Родината. Обявяването на първата Балканска война се приема с голям възторг както в цяла България, така и в Търновска околия, към която принадлежат селата около Павликени (т.е. бившата Павликенска административна околия). Мъжете от 20-те села на Павликенския край се вливат в редиците на българската армия, изпълнени с патриотични чувства, много ентусиазъм и с вярата, че ще участват в една справедлива война за освобождението на все още поробените братя българи, останали в пределите на Османската империя.Общата мобилизация за първата Балканска война е обявена с царски указ на 17.09.1912 г. Мобилизираните от Търновска околия, заедно с тези от Горнооряховска, Габровска, Дряновска, Русенска, Беленска и Тутраканска околия влизат предимно в състава на 5-та Дунавска дивизионна област. Тя е създадена още…

Още в първите години след Освобождението жителите на с.Стамболово, тогава именувано все още село Долни турчета, решават със свои сили и средства да съградят църква. “Село без църква не може“ е бил девизът на нашите деди. Тогавашният кмет на селото Петър Енев е застанал начело на сформирания организационен комитет за построяването на храма. Строежът започнал с голямо въодушевление и с чувство, че се върши нещо полезно и значимо. Тези хора, повечето от тях неграмотни, са се чувствали горди, че изграждат първата обществена сграда. Дълбоко в душите си са таили мисълта, че извършват едно свещено и историческо дело, което ще оставят за идните поколения. Така строежът, започнат през есента на 1881г., е завършен следващата есен. По-голямата част от необходимите материали, главно камъни и плочи, са били извадени и превозени на доброволни начала от кариерата на хълма откъм с.Дъскот. Хората от всяка къща със собствения си впрегатен добитък са докарали най-малко по 30 коли камъни за строежа. Камъните и плочите, основният строителен материал за църквата, са от типа пясъчник, който сравнително добре и лесно се обработва. Отвътре сградата е измазана, а отвън…

Хора от цялата страна, а и от чужбина се обръщат към павликенските майстори Силвия Пантелеeва и Тодор Иванов, за да си поръчат мечтаните обувки. Малко са занаятчиите като тях в България, а въпреки слабостта на нежния пол към обувките, голяма рядкост е да видиш жена, която прави обувки. Силвия отдели време от вечно запълнения си график, за да се срещне с репортер на „Павликенски глас” и да разкаже за професията, на която е отдала живота си. Пратка за Америка подготвяше майсторката малко преди да застане пред нашия диктофон. Съдбовна случайност бележи началото на нейния професионален път. След като завършва гимназия в родното Павликени, бъдещата обущарка иска да учи моден дизайн в Техникума по текстил в Габрово. Оказва се, че точно през тази година места за специалността не са открити. И както самата тя казва: „Компромисният вариант беше да запиша обувно производство просто за да завърша нещо”. Тогава тя не предполага, че това „нещо” ще се окаже нейната професия и съдба за цял живот. „Няма да се откажа, освен ако не ме принудят обстоятелствата”, размишлява днес.Възможността да проявиш творчество, да вложиш…