Неделя, 01 Януари 2023 22:42

140 години православен храм „Рождество на Пресвета Богородица” - Павликени

След Освобождението на България от османско иго през 1878 г. в Павликени се заселват българи от съседните села и Балкана. Тяхната принадлежност към православната вяра, както и религиозните им убеждения и традиции, пораждат необходимостта от обособяване на нова църковна енория и построяването на духовен храм. Идеята за съграждане на църква в Павликени възниква в началото на следвоенните години, но се реализира през 1882 г.

Първият свещеник на Павликени е Иван Пенчев, родом от Бяла черква. Ръкополагането му на този пост става на 2 март 1881 г. от Н.В.Търновския митрополит Климент (Васил Друмев). Под ръководството на свещ. Ив. Пенчев, със съдействието на първите църковни настоятели Пеню Устапенев, Иван Тумбев, Васил Граматиков и с помощта на православните християни една година по-късно черквата е построена. Изграждането на храма струва на селото 70 000 лв., които жителите събират помежду си. Майстор строител е уста Генчо от с. Скорците, Тревненско, но в работата му помагат почти всички павликенци. Дворът, в който е построена черквата, е принадлежал преди Освобождението на Етем бей, който продава имота си на хаджи Славчо, а неговият син Атанас х.Славчев го подарява на Павликенска община.

В спомените на стария павликенски учител и основател на читалището х.Стоян Дончев изграждането на църквата е съхранено така:

 

“... През 1879/80 г. селяните се замислиха и за църква. Средства нямаше. Започнаха да събират пари. Кой каквото можеше, даде, но не се събраха достатъчно пари. Свика се общоселско събрание, което определи: заможните да дадат по 60 лв., средните – по 40 лв., а по-бедните – по 20 лв. Така и с първите събрани суми се събра общо сума 12 000 лв. Постройката на църквата започна през 1882 г. и се довърши същата година и на 21.ХI.- Въведение Богородично или на 22.ХII.- Игнажден, се освети от Търновския митрополит Климент. Имаше много хора. Всеки искаше да види. Владиката Климент държа прочувствена реч. Такава реч не бяхме слушали от 1876 г., когато на Великден Бачо Киро държа своята последна реч в Бяла черква. По направата на църквата най-голяма дейност проявиха Иван Драганов, Стоян Узуна, Петър Ив. Тончев, Илия Дочев, Иван Моминчето, Уста Пеньо, Димитър Стоянов Лясковчанина, Иван Мандев и Вичо Тончев. За свещеник, преди още да се направи църквата, бе ръкоположен Иван Пенчев от Бяла черква, ученик на Бачо Киро. Баба хаджийка х.Славчева и дядо х.Славчо бяха ктитори на църквата....”

 

 

Официалното освещаване на Божия храм става на 20.ХII.1882 г. на празника на св. Игнатий. Търновският митрополит Климент изнася проповед за християнския морал и обявява патрона на черквата - Света Богородица. 

В чест на Светата майка вече 140 години празникът на Павликени се чества в деня, който православната църква е посветил на Рождеството на Пресвета Богородица - т.нар. Малка Богородица на 8.IХ. (21 септември по стар стил).

Тридесет и пет години от живота си свещ. Иван Пенчев посвещава на павликенската църква, като вярно е свещенодействал в нея от 1881 до 1916 г. След неговата смърт енорията е обслужвана от няколко свещеници, които се сменят за кратки срокове - от 1916 до 1917 г. свещеник Трифон Аврамов от Лесичери, по-късно свещ. Константин Маринов, свещ. Петко Тодоров от Свищовско и свещ. Кирил Гонев от Бяла черква. 

На 25 юни 1919 г. за канонически свещеник в Павликени е ръкоположен свещ. Константин Маринов. Той е роден на 5 юни 1885 г. в с. Хотница. Завършва Средното духовно училище в Скопие през 1911 г., след което в продължение на седем години е свещеник в с. Дъскот. През юни 1919 г. е избран за енорийски свещеник на Павликени, на който пост служи тридесет и две години. По негова инициатива и със съдействието на църковните настоятелства са направени първите благоустроявания на черквата: каменният под на храма е подкован с дървен, а старият керемиден покрив е изцяло подменен с цигли през 1928 г.; дворът на църквата е ограден с каменна ограда през 1932 г., а през 1936 г. е направена нова камбанария - висока 31 м с четири камбани и струваща на селото 145 000 лв. 

След назначаването му за свещеник на Павликени отец Константин е определен за първи пунктов свещеник - обслужващ и околните села. Свещеническият пункт в Павликени е открит със заповед на Търновския митрополит през 1923 г. и съществува до 1 юли 1951 г., когато прераства в архиерейско наместничество. За усърдието си и грижите му за павликенската църква отец Константин Маринов е удостоен с офикия “протойерей” през 1932 г. и “свещеноиконом” през 1951 г.

Протойерей К. Маринов е основател на Православното християнско братство в Павликени и на детските православни християнски дружества във всички училища на селището. През 1925 г. той е един от основателите на Електрическа кооперация “Светлина” и дълги години е председател на управителния съвет; дългогодишен общински съветник, член на училищни настоятелства; председател на местния клон на съюза “Отец Паисий”. В дома на свещеника.са отгледани четирима сина, три дъщери и едно бедно дете, останало сираче. Протойерей К. Маринов умира на 25.01.1959 г. в Павликени. 

 

Из Летописната книга и протоколите на църковното настоятелство на православния храм “Рождество на Пресвета Богородица” – Павликени:

- през 1888 г. Н.В. Търновският митрополит Климент произнася проповед за християнския морал; 

- на празника Благовещение през 1922 г. архиерейска служба изпълнява Н.В. митрополит Филип, като същия ден кандидат-свещеникът на Павликени е ръкоположен в дяконски чин;

- на 9 февруари 1917 г. е избрано ново църковно настоятелство в състав: председател - свещ. Лазар Бояджиев и членове - Ив. Цветков, Ив. Маринов, Ив. Мързев и Кольо Богданов. Касиери са Кольо Атанасов, а по-късно Станчо Лафчиев. Определена е обществена комисия, която да контролира дейността им;

- на 29 януари 1922 г. са обявени резултатите от изборите за ново църковно настоятелство. Председател е свещеник К. Маринов, а членове са Минчо Устапенев, Ив. Маринов, Сяро Иванов, Хараламби Джамбазов, Ст. Чолаков, Рачо Лажев. За комисари на църковното настоятелство са избрани Ив. Попов, Йордан Ракаров, Драган Даскалов и Пенчо Генев;

- на 6 февруари 1938 г. църковното настоятелство взема решение за разделяне на Павликени на две енории - първата обхваща 374 домакинства, а втората - 379. Новото църковно настоятелство, което определя границата между двете енории, е в състав: Колчо Попов, Ст. Танев, П. Пенев, Съби Николов, Деню Байданов и кметът на общината. За свещеник на II-та Павликенска енория е назначен отец Иван Александров Хаджистанчев, род. 1908 г. в с. Паскалевец, който е на служба до 1947 г.

- от 1949 г. свещеник в Павликени е Йосиф Данаилов Богданов, който успява да направи съществени подобрения на сградата на църквата - през 50-те години тя е основно ремонтирана и електрифицирана, а дворът е превърнат в красив парк. 

 

И днес над входа на черквата се чете надпис, който напомня, че през 1952 г. по времето на отец Йосиф този храм е изографисан от майстори зографи. За своята примерна служба отец Йосиф е удостоен на 8 януари 1951 г. с офикия “протойерей”.

Съгласно новия устав на Българската православна църква от 1 юни 1951 г. в Павликени се открива архиерейско наместничество и за пръв архиерейски наместник е назначен протойерей Йосиф. По същото време на мястото на свещеник К. Маринов за енорийски свещеник е назначен свещ. Илия Романов Маринов. Той е роден на 8 юни 1914 г. в с. Недан, завършва Черепишкото училище и е ръкоположен за свещеник на с. Патреш през 1939 г., а през 1951 г. идва в павликенската църква. 

Увеличаването на населението в Павликени налага разкриване на трета енория през 1954 г., но впоследствие това разделение се оказва неудачно и е възстановена старата структура на енорията.

Създаването и съществуването на православния храм “Рождество на Пресвета Богородица” - Павликени в продължение на 140 години дължим не само на ревностните му свещенослужители, но и на щедростта и отношението на павликенци. Изградена в най-трудните години на бедност и оскъдица, хората са я съхранили като най-свято и почитано духовно място. Имената на дарителите трябва вечно да се помнят и зачитат. По повод смъртта на съпругата си Йона старейшината на Павликени Атанас х.Славчев подарява на църквата нива от 49 дка. Щедростта на местните жители прави възможно построяването на камбанарията на храма. В самата черква вдясно от олтара са изписани имената на дарителите по повод изографисването ѝ. Средствата за стенописа вляво от олтара са дарение от сем. Роза и Иван Байданови, а двата големи свещника са подарени от Васил Муцевски през 1937 г. и от сем. Дона и Петър Устапеневи през 1942 г. 

В двора на църквата са положени тленните останки на най-видните и щедри дарители на Павликени. Там са били погребани починалите участници в Априлското въстание от 1876 г. (по повод 100 г. от Априлското въстание през 1976 г. тленните им останки са преместени в Градския парк, където е издигнат Паметник на априлци.) Днес в двора на църквата почиват костите на първия свещеник Иван Пенчев, на избрания и почитан като старейшина на Павликени Атанас х.Славчев и на неговото семейство, на Лазар Перев, на Екатерина Маринова и на други ктитори на православния храм.

 

Павликенската църква нееднократно е ремонтирана. Частичен ремонт ѝ е направен през 2000 г., когато е изписана наново и патронната икона Рождество на Пресвета Богородица на външната стена на сградата. Празничната сцена с образите на св. Ана и новородената Богородица е изографисана от младия павликенски художник иконограф Мартин Петров. 

Последният мащабен ремонт на църквата е направен през 2021-22 г. със средства от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет. Направен е основен ремонт на покрива на храма, прецизно са възстановени всички корнизи и архитектурни детайли, обновена е фасадата, сменени са дограмите, поставена е система за мълниезащита, облагородено е околното пространство. 

 

 

Списък на дарителите на църквата „Рождество на Пресвета Богородица”

Имената на дарителите на църквата в Павликени са изписани в храма, под иконата вдясно от олтара, както следва:

Атанас х. Славчев, Лазар Перев, Васил Муцевски, сем. Дона и Петър Устапеневи, сем. Роза и Иван Байданови, Екатерина Маркова, Славчо Влахов, Кольо Бянов, Петко Джамбазов, Стефан Ив. Каломенски, Стоян Генов, Йордан Ракаров, Димитър Ст. Ганев, сем. Нико и Хуса, Иванка Димитрова Начева, Величка П. Тулешкова, Тодора Маринова Дечева, Кольо Буковски, Иван Колев Бояджиев, Георги Станоев, Тодор Коларов, Георги Колев Манолов, Стоян Пенев Мандев, сем. Георги и Мария Попови, Куна Маринова Базакова, Тота Колева Панайотова, Мария Николова Върбанова, Гана Ганчева Колева, Гено Иванов Бацов.

Дарители на храма от най-ново време: Кольо Дамянов, д-р Пламен Латев, инж. Емануил Манолов, Иван Димитров, Христо Христов, Георги Венциславов, Георги Серафимов, Мирослав Маринов, семейство Чешмеджиеви, Николай Рачев, Цветан и Грета Цветкови, Любомир Георгиев, Борислав Борисов.

Имената на дарителите не трябва да бъдат забравени, защото всички те са оставили достоен пример за родолюбие и отношение към родния град. 

 

 

Нели Цонева

 

Прочетена 212 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.