Неделя, 02 Октомври 2016 15:38

Съкровище от над осем килограма римски сребърни монети е открито край Павликени

  Една от най-големите находки от римски сребърни монети, открити в България по време на археологически разкопки, произхожда от Античния керамичен център край Павликени. През 2016 г. се навършват 40 години от това събитие.

  На 16 юли 1976 г. по време на разкопките, ръководени от археолога Богдан Султов, работниците Стефан Кръстев и Борис Минев попадат на закопано в земята керамично гърне, покрито с паничка. След внимателното разкопаване на съдовете се оказва, че гърнето е пълно със сребърни монети (3728 бр.), всяка с тегло между 2 и 2,5 г. Веднага у изследователя Богдан Султов възниква въпросът кой и защо е укрил тези монети. Първоначално археологът приема, че находката е заровена в средата на III век сл. Хр. във връзка с нашествията на племето готи. Години по-късно нумизматът Марко Цочев, след като монетите са вече почистени в лаборатория и четливи, установява, че най-късната от тях е от 166 г. През тази година начело на Рим стоят двама владетели – Марк Аврелий и Луций Вер. Оказва се обаче, че трезорът е попълван продължително време. Най-ранните монети са от периода преди римляните да основат провинциите Мизия (вероятно 12 г. сл. Хр.) и Тракия (45 г. сл. Хр.) и дори от тогава, когато Рим е все още република. Основното натрупване е по времето на императорите: Траян (98–117) – 686 бр., Адриан (117–138) – 578 бр., най-много при Антонин Пий (138–161) – 724. Немалко са и монетите, отсечени при Веспасиан (69–79) – 238, както и тези при Домициан (81–96) – 227. Логиката довежда изследователите към предположението, че някой е започнал да заделя от спестяванията си в последните десетилетия на I век сл. Хр. и е поставил последната монета най-рано в 166 г.

Кой може да е този човек и защо заравя спестяванията си?

  Имението, в което са открити монетите, е разположено в м. Върбовски ливади край Павликени. То е основано в края на I век сл. Хр. по всяка вероятност от ветеран от римската армия, който след като се е пенсионирал е започнал вече своя цивилен начин на живот. Малцина са щастливците като него, които преживяват множеството битки с различни врагове, а както и продължаващата около 40 години служба в армията. Един от тях, носещ инициали TFG (например Тит Флавий Герий), започва да се занимава със земеделие и животновъдство. Няколко десетилетия по-късно около своята вила той образува един от най-големите центрове за производство на керамични изделия в района. В работилниците грънчарите произвеждат от съдовете за всекидневна употреба до предмети като детски играчки, оброчни плочки (култови предмети с изображения на божества), тухли, керемиди, тръби и др. С продукцията си патронът на имението търгува както в околността на областния тогава град Никополис ад Иструм (до дн. с. Никюп, Великотърновско), така и далеч отвъд р. Дунав (лат. Danubius), като керамика, произведена в Античния керамичен център край Павликени, е откривана дори и на Северното Черноморие.

  През 166 г. сл. Хр. или малко по-късно огънят в пещите е особено силен. Провинция Долна Мизия е нападната от племето костобоки, които опожаряват редица селища по пътя си. Те се възползват от преместването на Пети Македонски легион от изток на запад или от военния лагер Трезмис (близо до гр. Тулча в дн. Румъния) към военния лагер Потаиса (в западната част на днешна Румъния). Причината за движението на тези и на други войски в западна посока са т. нар. Маркомански войни, водени от Рим срещу редица племена на Среден Дунав. Костобоките използват този „луфт” и нахлуват през Добруджа на юг от Дунав. След това поемат на запад като нанасят поражения в околностите на легионния лагер Нове (край дн. гр. Свищов) и нападат град Никополис ад Иструм, който дотогава все още няма крепостни стени. Заради нашествията на костобоките скоро след 170 г. сл. Хр. редица антични градове като Сердика (София), Августа Траяна (Стара Загора), Филипопол (Пловдив), а също и самият Никополис ад Иструм, биват укрепени със здрави крепостни стени, които се оказва, че в бъдеще ще приемат още редица подобни нападения. По пътя си нашествениците достигат и района между днешните Павликени и Върбовка и разрушават вилата и производствения център, които се намират там. Тогава вероятно собственикът на имението в бързината е заровил спестяванията си в гърне, закопано в една стопанска сграда, с мисълта, че след като премине опасността ще си ги извади. Изглежда, че Фортуна (богинята на щастието и късмета) тогава не е на страната на управителя на имението. Той никога повече не се докосва до парите си, които остават в земята още 1810 години, до момента, в който са открити при разкопките на Богдан Султов.

  До ден днешен находката от Античния керамичен център край Павликени е едно от най-големите сребърни монетни съкровища от римската епоха, открити по време на археологически разкопки в България. Днес монети от гърнето могат да бъдат видени в Регионалния исторически музей във Велико Търново, а Античният керамичен център край Павликени посреща всеки любопитен посетител, дошъл да чуе тази история и да се запознае с единствения по рода си в България музей на открито от този вид, през цялата година.

 

Калин Чакъров,

Уредник в Исторически музей–Павликени

 

Снимки от фонда на Исторически музей–Павликени:

 

Прочетена 6155 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.