Събота, 02 Юли 2016 12:10

Дългогодишният технически ръководител Иван Димов: Ние от Строителната организация построихме града!

Десетки жилищни блокове със стотици апартаменти в тях, заводи и производствени цехове, спортни съоръжения, водоснабдяване, болница, обществени сгради е изградила за 60 години Строителната организация в Павликени

 

 

  Целият професионален трудов път на Иван Димов преминава в Строителната организация в Павликени. Тук на работа като технически ръководител той постъпва след като завършва Строителния техникум във Велико Търново. Тогава в страната се строи много, нужни са подготвени за строителството кадри и Строителният техникум във Велико Търново е едно от „модните“ за времето си училища, което дава сериозна професия на своите възпитаници. Иван Димов започва работа в Строителната организация на 1 ноември 1966г. и остава там до месец май 2001г., когато се пенсионира.

  „Когато започнах работа, жилищните блокове се строяха по монолитен способ, спомня си днес Иван Димов. Тухли карахме от фабриката в Михалци – с три конски каруци. С такъв транспорт разполагаше тогава организацията. Каруцари бяха Руси Антонов, Иван Влаев и Ангел Занев. На ден правеха по два-три курса до Михалци. Тухлите и останалите строителни материали вдигахме нагоре по етажите с платформа и с хаспел. В началото варовия разтвор си приготвяхме в специално издълбан трап на самия обект. Мазилката също ръчно се правеше и полагаше върху стените. Изкопите на сградите, на водоснабдяването – това също ръчно се правеше. Трябваха ни много общи работници за тази цел. Стигали сме до 400-500 души на обектите. По него време имаше правило - който получи жилище, трябва да работи по 45 дена в строителството. По тази линия идваха доста попълнения. Също и от селата командироваха хора. Сутрин с автобуси ги докарваха от цялата община на поредния обект. Трябваше много работна ръка. Помня, че когато правихме водоснабдяването на Бутово, стотици кубически метра пръст беше прехвърляна на ръка и изхвърляна от дъното на 4-метровите изкопи по тераси нагоре по няколко пъти, докато стигне повърхността и се извози от обекта с камионите.

  Постепенно с времето навлизаше техниката и процесите се механизираха. Направи се бетоновият възел. Закупени бяха 8 самоходни шасита, самосвали, бордови коли, бетоновози и друга техника. Но каруците останаха, като се ползваха вече за превоз на материали от собствения на Строителната организация склад до обектите. Навлизаха в практиката и нови технологии, нови начини на строителство. Особено популярни ставаха различни строителни технологии от Съветския съюз, най-известна от които – починът на Николай Злобин. Същността му беше машинно полагане на мазилката под налягане. Бригадирът Иван Колев специално ходи в София на среща със Злобин, където се организира обучение по този почин за строителите от цялата страна. Въведе се и мрежов график за доставка на материалите. Не всичко беше подходящо за нашите условия на строителство, но тогава такава беше „модата“. Например, Спортната зала е построена по метода на предварително напрегнатите елементи. Много трудно го усвоихме, продължава спомените си Иван Димов. Други начини на строителство бяха едропанелното жилищно строителство, пакетоповдигащи плочи и последно – сглобяемите блокове, на които всички елементи се правеха в Домостроителния комбинат в Горна Оряховица и се сглобяваха на обекта. Всички заводи и жилищни блокове в Павликени са построени по някой от тези начини. Например, за пръв път при строителството на болницата в Павликени строителите вече бяха профилирани в отделни специализирани бригади – арматуристи, мозайкаджии, стъклари, ел. и ВиК, дограмаджии и т.н.

  Строили сме не само заводи и жилищни блокове, Строителната организация в Павликени е направила и водоснабдяването почти на всички населени места от общината, в това число и водонапорния водопровод в Павликени, Бутово, Върбовка и т.н. 

  Бяхме много задружен колектив, имахме свои празници, особено добре отбелязвахме Деня на строителя, продължава спомените си Иван Димов. Два блока бяха построени за нуждите на самите строители, отделно при изграждането на жилищните блокове по няколко апартамента в тях се отделяха за строителите. През 1972 г. се построи и административната сграда на Строителната организация в района на Мандевската градинка в Павликени като на първия етаж имаше голям стол за хранене на работниците. Последните два етажа също бяха отредени за жилища на нашите работници. През 70-те години колективът излезе на първо място в системата на ДСО Русе по изпълнението на плана. 

  Дългогодишни строителни бригадири и технически ръководители по различните обекти бяха Иван Стоянов, Иван Колев, Станислав Шомев, Стоян Цветанов – Зърното, Иван Ганчев, Никола Тодоров, Петко Патриков. Един от най-дългогодишните директори на организацията беше Пенчо Георгиев, народен човек. А и самата професия строител се ползваше с голямо уважение. И управниците на града оценяваха нашето значение подобаващо. Помня, че като технически ръководител имах право по всяко време да вляза при кмета Михаил Стоянов без да чакам ред и без предварително записване. Самият кмет беше наясно, че строителните проблеми не чакат и трябва да получават бързо съдействие и разрешение от негова страна.

  Хората от Строителната организация от Павликени – от общия работник до техническите ръководители, бригадири и директорите – построихме града: десетки жилищни блокове със стотици апартаменти в тях, заводи и производствени цехове в Павликени и селата, в съседните общини, спортни съоръжения, водоснабдяване, болница, обществени сгради – целия град. Благодарен съм, че избрах тази професия и че работих в Строителната организация в Павликени“ – категоричен е Иван Димов.

 

Прочетена 450 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.