Вторник, 14 Юни 2016 20:23

Съветниците - Марияна Добрева, ГЕРБ: „Групата ГЕРБ е активна в работата си, защото взаимно се допълваме“

  „Когато завършвах средното си образование в СОУ „Бачо Киро” в Павликени, си пожелах да имам нестандартен живот. Не можех да си представя  бъдещата си работа на бюро, не желаех тихо и спокойно ежедневие. Завърших българска филология и през 1985г. започнах работа по разпределение като учителка в с.Сломер, а после в Бяла черква и СОУ „Бачо Киро” - Павликени. През 1993 г. напуснах училището като зам.-директор. Регистрирах си фирма и досега се занимавам с частен бизнес. Никога не съм спирала да се образовам и квалифицирам. Втората ми мечта бе да завърша психология заради диагнозата на малкия ми син - аутизъм. След като завърших магистратурата си по психология, придобих и квалификация за психолог-консултант. И точно тогава позитивната психотерапия влезе елегантно, спокойно и мъдро в моя свят. От 2012г. съм сертифициран психотерапевт към Висбаденската академия по психотерапия. От тази година се обучавам в „Юнгианска психодрама“.

  Участвах през 2003г. в едно телевизионно предаване, посветено на аутизма. След него мотивирах майките да се обединим в сдружение, за да може да се борим за решаване на проблемите на тези деца и техните семейства. Така се роди Асоциация „Аутизъм“. След години в София създадохме Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с проблеми от аутистичния спектър. А само преди дни открихме и втори такъв център.

  Задавала съм си въпроса какво вътрешно ме е тласкало и мотивирало да имам активен социален живот. Отговорът открих в моята семейна генограма. Моят прадядо през 1915г. се завръща в България от емигрантството си в Америка, силно мотивиран от любовта си към родината заминава на фронта и загива там. Баща ми бе първият художник-фотограф в града ни за времето си. 

  Член съм на УС на Дамски клуб-Павликени и на Асоциация „Аутизъм“. Когато се откри първият Център за работа с аутистични деца, Бойко Борисов беше кмет на София. Съвсем нормално бе да повярвам в амбицията му да създаде една нова партия, ориентирана към европейските ценности и морал, носеща името ГЕРБ. В момента съм член и на областното ръководство на Жени ГЕРБ-Велико Търново.

Влизането ми за първи път в Общински съвет - Павликени бе като продължение на моята обществена работа за различни каузи и там адаптацията ми бе лесна. Като съветник през годините съм проявявала активност, отговорност при работата си, последователност, компетентност и откритост. Винаги съм била фен на екипната работа и се радвам много, че и преди, и сега групата на общинските съветници от ГЕРБ е най-компетентната и активна в работата си, защото взаимно се допълваме. Първата Наредба за пенсионерските клубове и клуба на инвалида бе моя идея в нашата група. Имам и няколко предложения по промяна на сайта на общината, за да има повече откритост и прозрачност в местното управление. Почти през всяка сесия съм задавала актуални въпроси, касаещи гражданите на община Павликени. Приемните и срещите с хората по места бяха и си остават основен начин да усетиш пулса на местните проблеми. Борбата ми да се отразява реално и редовно работата на Общинския съвет продължава. Вярвам, че ще дойде момент, когато нашата работа ще стане още по прозрачна и видима, когато записи от сесиите ще могат да се гледат и в интернет. 

  Като председател на ПК по образование, култура и духовни ценности вече инициирах срещи с директори на детски градини и училища на територията на община Павликени във връзка с предстоящото влизане в сила на новия Закон за предучилищното и училищното образование и нужните анализи, които трябва да се направят на местно ниво. Още при първите ни срещи аз и колегите ми усетихме колко много са проблемите, които трябва съвместно да решаваме. Друга персонална задача, която съм си поставила, това е изработването на конкретна Програма за превенция на агресивното поведение в предучилищна възраст. 

  Аз лично харесвам живота си в Павликени заради относителното му спокойствие, заради зелените площи с цветя, дървета и храсти, заради това, че децата все още имат възможност да играят свободно по улици и градинки, харесвам предприемчивостта на хората. Желая да намерим начини да задържаме повече млади хора в града ни, защото ако това не се случи, няма как да се случат всички други планувани големи неща в Плана за развитие на града през следващите години. Желая и промяна в манталитета на хората - да не се страхуват да изказват мнения и идеи, да бъдат по-активни като граждани, да търсят и защитават правата си. Независимо от многото ми ангажименти, най-ценното, което имам, са семейството ми и отношенията с най-близките ми хора - родители и приятели. Затова семейните ни събирания са традиция. Умението ми да посрещам често гости, да приготвям вкусни, оригинални ястия и торти е по наследство. Със съпруга ми сме създали един зелен и цветен оазис в селската ни къща, където посрещаме и двете ни внучки, които живеят в Цюрих. Гордостта на семейството ни е големият ни син Иво, който успешно завърши бакалавърска степен по механика и роботика, магистратура и докторантура в WPI /Уорчестър Политехнически институт/ в САЩ. Докторантурата му бе в изготвянето на нов апарат за изследване на ухото с холографска система, съвместно с доктори от Харвард медикъл скул от Бостън. В момента работи като постдокторант в Университетската болница Цюрих към Цюрихския университет по научни проекти, свързани с изследването на функциите на ухото и слуха като цяло. 

  Това, без което наистина не мога да си представя живота си, е да съм без книга и без цъфнало цвете край мен. Любимите ми автори са Паулу Коелю, Катрин Панкол, Айн Ранд, Елиф Шафак, Хорхе Букай и Ървин Ялом, който казва: ”Колкото повече човек има в себе си, толкова по-малко очаква от другите.”

 

Прочетена 2394 пъти

23 коментара

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.