Вторник, 14 Юни 2016 20:21

Инж. Стоян Станчев Стоянов: Павликенските строители издигнахме основите на града и неговата промишленост, строяхме и в други общини

60 г. строително предприятие

 През 2016г. се навършват 60 години от създаването на строително предприятие в град Павликени. В следващите няколко броя на „Павликенски глас“ ще дадем думата на строителите, които изградиха някои от знаковите сгради в нашия град. Започваме поредицата с инж. Стоян Станчев, ръководил Строителната организация в продължение на 15 години от 1974 до 1989 г.

  

Инж. Стоян Станчев Стоянов, ръководил Строителната организация в продължение на 15 години от 1974 до 1989 г.:

Павликенските строители издигнахме основите на града и неговата промишленост, строяхме и в други общини

 

  Инж. Стоян Станчев Стоянов е роден през 1936 година. Завършил е Строителния техникум във Велико Търново, а по-късно и Висшия строителен институт в София, специалност хидроинженерство. Работил е известно време като началник отдел „Язовири“ в Напоителни системи, а през 1971 година става директор на „Базалтова база“ – Павликени, произвеждаща тротоарни плочки, бордюри и бетонови тръби. Бързо доказва своите мениджърски умения и ръководеното от него предприятие скоро става първенец в изпълнението на плановете – решаващ за времето си показател за дейността на всяко предприятие. Инж. Стоянов е отличен с бронзов и златен медал за проявените умения като ръководител на Базалтовата база, а през 1974 година Общинският комитет на БКП в Павликени разпорежда той да поеме ръководството на Строителната организация в града. Три месеца инж. Стоянов упорито отказва да заеме новия пост, защото смята, че няма подходяща инженерна специалност за ръководството на тази организация и защото току-що е изправил на крака Базалтовата база и иска да се порадва още на успехите там. А и шефовете му от окръга не искат да се разделят така лесно с един надежден кадър като него. Но партията има последната дума и той, макар и не с такова голямо желание, поема ръководството на Строителната организация в Павликени през септември 1974 г.

  Първата работа на новия директор била да се запознае подробно с наличната база. Личало, че тя е недостатъчна и първите му директорски решения били във връзка с подобряване на материално-техническата база на Строителната организация. В съкратени срокове, само за някакви си три-четири месеца, се построили два бетонови възела и един варов възел, изградили и арматурен цех. Към наличните дотогава един-два самосвала скоро добавили и 2 бетоновоза. Обединили Базалтовата база със Строителната организация и нейният персонал нараснал от 350 на 500 души. Базата била преместена от района към Патреш върху терен зад „Вагрянка“. Скоростно били построени за нуждите на работещите там административен блок и стол. Грижите за работниците никога не са били на последно място – разказва днес осемдесет годишният инж. Станчев. Стол за хранене на обяд имало създаден и в сградата на Строителната организация в района на Мандевската градинка. Имало и бани за строителите. Грижели се и за тяхното семейно устройване със жилища. „Когато ни поставяха задача от партията да построим нов жилищен блок за града, винаги поставях условие поне 3-4 апартамента в него да са за наши работници. Строителите тогава бяха много ценени, но оскъдни кадри, затова трябваше да ги задържам по всякакъв начин, спомня си Станчев. Понякога съм се молил и за един строител повече и не са ми отпускали тук в Павликени. Просто защото нямаше откъде да го вземат“. 

  Две училища във Велико Търново тогава подготвят кадри за строителството, но, от една страна, поради огромното строителство в страната през онези години, от друга – поради тежката и все пак недотам привлекателна работа на строителя, кадрите все не достигали. „Затова всяка зима ходех до Кърджали, оттам набирахме по 30-40 строители допълнително, които идваха на работа при нас. Разбира се, трябваше да се грижим и за тяхното настаняване в града, за прехраната им и т.н.“, спомня си още инж. Станчев.

  За това колко не са достигали работниците в строителството красноречиво говори и конкретният случай с полагането на дървеното дюшаме за подовите настилки и дървената ламперия по стените при строежа на Спортната зала в Павликени. Тя била построена от екипи на Строителната организация за две години. Запънали се, когато дошъл ред да изпълняват дърводелските работи. Нямали почти никакви дърводелци. Докладвали за това в Общинския комитет на партията, оттам тогавашният първи секретар Стефан Христов издал разпореждане до директорите на всички предприятия в града да изпратят на обекта своите дърводелци. Те обаче си направили оглушки. Тогава се наложило те спешно да бъдат привикани на обекта „Спортна зала“ и там Стефан Христов отново с нужната строгост им поставил въпроса. На другия ден тридесет дърводелци започнали да изпълняват подовата настилка и ламперията в Спортната зала. Била завършена за два месеца.

   „Пари за строителство тогава имахме много. Инвеститори бяха отделните министерства и Общината, обяснява днес инж. Станчев. Техника също ни се даваше от държавата чрез специализирано за целта предприятие в Строително-монтажния комбинат в град Велико Търново, ръководено от инж. Русинов, на който и до ден-днешен съм благодарен за отзивчивостта на нашите заявки, споделя Станчев. Тогавашната техника сигурно не може да се сравни с днешната по своята многофункционалност и комфорт, но все пак вършеше добра работа. С нейна помощ строителите от павликенската Строителна организация построихме основната база на целия град. Ние сме построили всички жилищни блокове по ул. „Васил Левски“ и в района на бензиностанцията на „Лукойл“, и около пожарната, цеха за винена киселина във Винзавода, фуражния завод, Завода за хартиени опаковки, сградата на МВР, ДАП-а, който тогава имаше 1000 коли, Комбината за горивна апаратура, хлебозавода, Спортната зала, три детски градини и детската ясла, Керамичния завод в Бутово. Строяхме и в съседните общини. В Сухиндол нашите работници построиха Теления завод и жилищни блокове, в Полски Тръмбеш – фуражен завод, маслодобивния завод и училище. Във Велико Търново сме строили детска градина. В Стражица наша бригада участва във възстановяване на града след опустошителното земетресение през 1986 година. Строили сме и по-дребни обекти из цялата Павликенска община. Само жилищното строителство възлизаше на 180 апартамента годишно, изпълнявано по два начина – едропанелни жилищни сгради или чрез пакетоповдигащи плочи“. 

  Списъкът, който бившият директор на Строителната организация инж. Стоян Станчев прави за построеното през периода 1974 -1989 година, може и да не е пълен, но и така буди възхищение и предизвиква нашето 

 

уважение към достойните дела

на павликенските строители.

 

  „Зад всичко това – пари, планове, техника и хора – стоях аз като ръководител, не без гордост казва той. Непрекъснато бях по обектите – трябваше да следя за качеството на работата, за дисциплината на работещите, за проблемите“, спомня си инж. Станчев. Той е носител на орден „Червено знаме на труда“ за постигнати успехи в работата. Но не само благодарности, но и наказания е получавал. Когато започнало жилищното строителство по ул.“Васил Левски“, Стефан Христов го предупредил да внимава самосвалите му да не нанасят кал по улиците на Павликени. Но самосвалът си е самосвал и калта по улиците станала неизменен атрибут по време на строителството. Тогавашният кмет на Павликени Михаил Стоянов му тръснал солидна глоба, че и от болницата го привикали специално, за да му я връчат. Но инж. Станчев бил известен с твърдия си характер и началниците знаели, че трудно ще го оборят, когато смята, че е прав. Така например при строежа на детската градина зад болницата тогавашният Първи поискал тя да бъде завършена за срок от 6-7 месеца, че да може за Деветосептемврийския празник да се похвалят с новото строителство. Това не може да стане, категорично отказал Станчев. Защото по тогавашните технологии детска градина се строяла за две години. А и строители нямало достатъчно. Да я построят за 6-7 месеца означавало най-малкото силно некачествено строителство.

  И днес бившият директор на Строителната организация инж. Стоян Станчев е благодарен на всички свои колеги, на майсторите строители, на стотиците работници, с които са построили основните промишлени предприятия в Павликени и още някои общини, основния жилищен фонд на Павликени, училища и детски градини. Гордее се с качеството на работата, която са извършили. „Работата на строителя е най-трудната професия“, смята той. Тя не търпи празни приказки. За нея трябват много знания и умения и труд, много тежък труд. В лицето на сегашния кмет на Павликени инж. Емануил Манолов той вижда един достоен продължител на строителните традиции в града. Възхищава се, че инж. Манолов е успял да създаде нужната организация и макар вече и по съвсем други правила, чрез обществени поръчки и усвояване на средства от еврофондове, през изтеклия мандат в града са усвоени за строителство 100 милиона лева инвестиции. Сравнява го с друг кмет на Павликени, Ганчо Ботев, който също с размаха на строителството в града е оставил трайна следа в неговата история.

 

Прочетена 947 пъти Последно променена в Вторник, 14 Юни 2016 20:23

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.