Вторник, 14 Юни 2016 20:20

Шестима оцелели априлци намират дом в Павликени

Въстаниците от април 1876 г. са сред учредителите на просветното дружество "Ройче" и на читалище "Братство"; настояват за въвеждане на 8-часов работен ден и справедливо трудово законодателство

 

  През 80-те години на 19 век, след Освобождението на България от турско владичество, в Павликени се заселват шестима останали живи поборници от четата на поп Харитон. Това са: даскал Атанас Дончев Петров, Петър Иванов Тончев, Иван Цвятков Кожухаров, Пенчо Колев Кюркчиев, Иван Марчев Илиев и Тошо Кътев Димитров. Всички те са родом от революционната Бяла черква и преселвайки се в Павликени, носят със себе си възрожденски дух, патриотизъм и свободолюбие. Въстаниците от април 1876г. не само успяват да се впишат в обществено-политическия живот на селището, но и допринасят съществено за неговото развитие. Заселването на една компактна група белочерковци, освен шестимата, оказва силно въздействие върху бъдещото развитие на Павликени. Всички те идват от село, в което години наред даскал Бачо Киро е сял семената на българското просвещение, село от което 103 смели българи са били готови да умрат за своята родина. Тези революционни традиции и своя патриотизъм белочерковските заселници полагат в основите на новото селище Павликени.

  Даскал Атанас Дончев Петров е роден през 1849 г. в Бяла черква. Първоначално образование получава в Бяла черква като ученик на Бачо Киро. През 1870-71 г. завършва Търновското класно училище, където негови съученици са Стефан Стамболов, Филип Симидов и Иван Панов. Новата учебна 1871-72г. той работи като учител в родната си Бяла черква, а по-късно става учител и в с.Ново село. В бащиния му дом в Бяла черква през зимата на 1872г. е изграден местният революционен комитет. Самият той става съратник и близък другар на дейците на Търновски революционен окръг - отец Матей Преображенски - Миткалото, Христо Караминков и Ангел Кънчев.

  В Априлското въстание през 1876 г. Атанас Дончев участва заедно с брат си Трифон, който трагично загива в битката при Дряновския манастир. След потушаването на Априлското въстание Атанас Дончев се укрива в Ново село в дома на Косю Иванов - Цигуларя. След няколко дни преоблечен в женски дрехи се завръща в Бяла черква. В продължение на 4 месеца се укрива в една яма под пчелните си кошери, но това спасява живота му. С помощта на Христо Бръчков от Свищов успява да емигрира в Румъния. Става фурнаджия в Гюргево, но през лятото на 1877 г. се завръща в родното си село заедно с освободителните руски войски.

  В Павликени Атанас Дончев се преселва през 1882 г. и започва работа като учител в новооткритото местно училище. До края на дните си е един от най-авторитетните и уважавани люде на селището. През 1884 год. с цел да просвещава и издига умствено своите членове и населението на Павликени е основано културно-просветно дружество “Ройче”. Починът за основаване на дружеството е на будния белочерковчанин Стоян Дончев - син на Дончо Сейков, също участник в Априлското въстание от 1876 г. В списъка на учредителите на дружество "Ройче"са свещ.Петко Франгов, Атанас Бончев, Стефан Несторов, Иван Цвятков Даскалов - всички те от Бяла черква, както и въстаниците от април 1876 - Атанас Дончев, Петър Тончев, Тошо Кътев, Иван Марчев. Павликенското дружество "Ройче" със своите 76 членове е едно от първите основани културно-просветни дружества в страната. Наименованието му е явно доказателство за "роилото се" от първото селско читалище в Бяла черква ново просветно огнище. На 15.ХІІ.1891 г. на общо събрание на дружеството то е преименувано на читалище "Братство". Сред имената на първите действителни 26 членове са отново имената на белочерковските поборници: Атанас Дончев, Петър Тончев, Тошо Кътев, Иван Марчев, свещ.Петко Франгов и др. 

  Разпространението на социалистическите идеи през 90-те години на ХІХ век и началото на работническото движение в Павликенския край е също неразривно свързано с живота и дейността на старите възрожденски дейци. През 1894г. под ръководството на Никола Габровски в Павликени се създава организирана социалдемократическа група. Сред учредителите и един от най-активните дейци е даскал Ат. Дончев. На 29 май и 31 юли с.г. той, заедно със съратника си свещ. Петър Драганов от с.Дъскот - също участник в Априлската епопея, и Никола Бакев организират антиправителствен митинг с участието на над 2 хиляди души. Чести гости в дома на даскал Ат. Дончев са първите депутати социалисти, избрани от Павликенска околия - Н.Габровски и Н.Бакев. През 1903 г. при разцеплението на БСДП той застава на страната на тесните социалист. В този дом след Първата световна война се помещава и клубът на БКП в Павликени. Заради левите му убеждения и дейността му управляващите го лишават за известен период от народната му пенсия.

  Даскал Атанас Дончев спечелва уважението на своите съграждани приживе. През 1901г. е избран за кмет на Павликени. До края на живота си живее със семейството си в Павликени. Той има 4 дъщери - Ирина, Геновева, Мария, Кина и един син Никола; 26 внуци и 41 правнуци. Починал е на 30 юли 1922 г. и е погребан в черковния двор на Павликени. На мястото на дома му през 1964-65г. е построена сградата на Павликенското народно читалище. Улицата до читалищния дом и днес носи името на даскал Атанас Дончев.

  Не по-малко героична е съдбата на Петър Иванов Тончев - също участник в четата на поп Харитон и Бачо Киро, достойно изживял последните години от живота си в Павликени. Петър Тончев е роден през 1843 г. в Бяла черква, занимава се със земеделие и животновъдство. Справедлив и свободолюбив по дух, той става един от съмишлениците на Бачо Киро и другите местни комити. След разбиване на четата в Дряновския манастир той едва се спасява. Укрива се из Балкана, но след двуседмично скитане се прибира в родното си село. Близките му го укриват в землянка, изкопана под хамбара на къщата. По негови спомени, разказани на сина му Ангел и записани от техни наследници, той решава да избяга в Румъния. Една нощ се измъква от землянката, отива край реката, за да промие раните си, и там го залавят три турски заптиета. Откаран е в с.Недан, където е малтретиран в конака. След разпита го изпращат в Павликени при турския бей. Последният се оказал снизходителен към българския комита, тъй като преди години брат му Вълчо Иванов спасил бейския син от удавяне. Въпреки това Петър Тончев, натоварен на кон (това бил снизходителният жест на бея), е откаран в Търновския затвор и осъден с останалите трима четници и самия Бачо Киро на смърт. Докато очакват изпълнението на смъртната присъда, настъпилите промени в Турската империя донасят на четниците амнистия. 

  След Освобождението Петър Тончев се преселва в Павликени през 1881 г.; получава от кметството 40 броя овце, дворно място за построяване на къщата си и земя. След като се замогва, подарява пари и участва активно при строежа на църквата. Избиран е за член на Павликенското църковно настоятелство, съучредител е на дружество ”Ройче”. В семейството му се отглеждат три деца: Ангел - продължил бащините традиции на земеделец и скотовъд; Кирил - станал по-късно търговец, избиран за кмет на Павликени в началото на ХХ век, член на училищното настоятелство, и дъщеря му Анка. Петър Иванов Тончев е починал от естествена смърт през 1919 г., погребан е в двора на църквата.

  Иван Цвятков Кожухаров е роден в 1851 г. в Бяла черква.Десятник е в четат на поп Харитон. Останал жив след Дряновската епопея, той емигрира в Румъния. След Освобождението се преселва да живее в Павликени и остава там до края на живота си през 1933 г. Занимавал се предимно със земеделие, но участва активно и в обществено-политическия живот на Павликени. Избиран е за член на училищното и църковното настоятелство, бил епитроп на църквата. Носител на бронзов медал "За участие в Априлското въстание" и бронзов кръст по случай обявяването на Независимостта през 1908 г.

  Подобна е съдбата и на друг жител на Павликени - Тошо Кътев Димитров. Роден е в Бяла черква, участва в четата по време на Априлското въстание, заедно с брат си Петър - убит в битката при манастира. Останал жив, след въстанието Тошо Кътев емигрира в Румъния, а след Освобождението се преселва в Павликени. Тошо Кътев е един от основателите на дружество "Ройче" и един от първите социалисти в Павликени. Занимава се със земеделие, в семейството му са отгледани 4 деца. Починал на 42 годишна възраст през 1889 г. 

  Иван Марчев Илиев -роден през 1853г. в Бяла черква, е един от четиримата братя Марчеви, участници в Априлското въстание. След емиграция в Румъния, където е потърсил убежище, се преселва в Павликени. Занимава се с животновъдство, женен, с две деца, един от основателите на павликенското читалище. Починал през 1915 г.

  Пенчо Колев Кюркчиев е шестият участник в Априлското въстание, роден в Бяла черква през 1852 г. След разбиване на четата се укрива в с.Балван и околните села, а след Освободителната руско-турска война се преселва в с.Левски. В Павликени идва през 1882 г. и е известен под името Карагаченина (по името на с.Левски тогава). Починал на 5 април 1931 г. и също е погребан в църковния двор.

  За известен период от живота си в Павликени е живял и Колю Радев - Черкеза, който е участник в четата на Христо Ботев през 1876 г. Колю Радев е роден през 1859 г. и заедно с двамата си братя е ученик на Бачо Киро. През 1876 г. той работи като градинар в Галац, Румъния, откъдето се включва в Ботевата чета. След разбиването й е заловен при гр.Златица, откаран в София, но с амнистията е освободен. Отново заминава за Румъния, но се завръща през 1877 г. с руските войски. Установява се да живее в Павликени, но умира през 1926 г. в Бяла Слатина.

  По спомени на стари павликенци един от първите заселници на селището е Борис Каракановски, родом от Ловеч, също участник в четата на Христо Ботев през 1876. И той е един от основателите на дружество "Ройче", но сведенията за него са твърде оскъдни.

  В съдбата на въстаниците от април 1876 г. и живота им в Павликени след Освобождението има много общи моменти - те са сред учредителите на Културно-просветното дружество "Ройче", а по-късно и на Народното читалище "Братство". Повечето от тях стават членове на новооснованата БРСДП и застават на страната на зараждащото се работническо движение. Участват в организирането на многохилядни митинги срещу "десятъка" и политическите гонения в края на ХІХ век за въвеждане на 8-часов работен ден и справедливо трудово законодателство.

  Новата действителност след Освобождението през 1878 г. моделира нови обществени взаимоотношения в Павликени, откроява и задълбочава социални конфликти. В тези нови условия на живот възрожденските дейци вграждат своя патриотизъм и свободолюбие, отстояват чувството си за социална справедливост и винаги са в защита на интересите на бедното народно селячество.

  С Решение № 38 по т.3 от Протокол № 7 от 11 април 1964 г. на изпълнителния комитет на ГОНС (Градски общински народен съвет) - Павликени костите на поборниците от Дряновския манастир, които са погребани в двора на църквата "Рождество на Пресвята Св.Богородица"- Павликени, са пренесени в обща гробница в парк "Отдих и култура" на града. Пренасянето на костите става на 1 юни 1964 г. До новата братска могила е поставен паметен знак с надпис, че на това място ще бъде издигнат паметник на участниците в битката при Дряновския манастир през 1876 г., след което са изписани имената на шестимата поборници. Паметникът на априлци е построен в средата на 70-те години на ХХ век по проект на скулптура Марин Флоров, а откриването му е в навечерието на 100-годишнината от Априлската епопея през 1976 г. 

Нели Цонева

директор на Исторически музей – Павликени

* заглавието е на редакцията

 

Прочетена 1396 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.