Петък, 08 Април 2016 08:36

Горна Липница отново се радва на столетник

     Роден на 16 март 1916г. Димитър Янакиев Колев е наследник на един от родовете, възродили с.Горна Липница, а именно Вълканооулу. Те водят началото си от дядо Вълкан, дошъл в тези земи преди няколко века. Дядото на днешния юбиляр е имал големи завити мустаци, подобни на пиле. Оттам е измислен прякорът - Пилтята. Бащата на дядо Димитър Янаки Колев е едно от шестте деца в семейството. Отраснал сред голяма бедност, заедно със своите три сестри и един брат малкият Митко завършва трето отделение при даскал Атанас с пълно отличие. 

   На 18-годишна възраст младият Димитър става чирак в ковашка работилница и като такъв изучава занаята две години. Следват още три лета, в които той работи като калфа. Учител му е Кирил Стефанов (Пехливаноулу). Едва през 1939г. Димитър се явява в Плевен на изпит за майсторско свидетелство. Оттогава до късно след пенсионирането си той е един от най-добрите майстори ковачи в Горна Липница. 

     Не може да пишем за дядо Димитър и да не отбележим най-важното за него. А именно участието му в двете фази на Втората световна война. През 1938 и 1939г. той отбива редовната си военна служба, а две години по-късно – в 1941г., е вдигнат запас на турската граница като артелчик на полка. Там го заварва новината за обявената от Германия война. Идва 1945г., когато Димитър заминава със 120-та ямболска дивизия на фронта в Унгария, за да попълни редиците на загиналите воини заедно със своя съселянин Димитър Костов. В окопите, под дъжда от вражески снаряди синът на дядо Янаки се среща на няколко пъти лице в лице със смъртта. И до днес той разказва как секунди след като по заповед на командира са напуснали окопите, бомба пада точно на мястото, все още неизстинало от неговото тяло. „На фронта е голям късмет да оживееш”, споделя столетникът. Спомените от тази война ще напомнят всеки ден за цената на свободата и човешкия живот на дядо Димитър, а медалите на гърдите му дават повод за гордост от неговите дела. 

  След толкова много години дядо Митко споделя за най-голямата си мъка, когато загубва своята съпруга Гина. „Много добра ми бе женичката”, с тъга говорят за това и очите му. А на въпроса за най-голямата радост столетникът не крие - „Внучката Галя, най се радвах като се омъжи. Хубав мъж взе, умен мъж”. Днес няма по-щастлив от юбиляря, когато заговори за правнука Денислав, който сред стотици българи спечелва стипендия и заминава да учи в САЩ и се реализира повече от успешно в живота. 

  Преди 12 години дядо Митко си счупва единия крак и благодарение на тогавашния лекар в селото, както и на неуморните грижи на своята дъщеря Атанаска успява без операция да се възстанови. Заобиколен от любящи близки, дядо Митко знае кое няма цена. „Всичко се купува, ама живот се не купува”, казва юбилярят. 

   Макар и да се придвижва и да чува трудно, в думите на столетника има за какво да се заслушаме и в очите му има какво да се прочете. „Голяма мизерия беше по-рано, но всички си помагаха, а сега какво е?” Остава сами да си отговорим.

Поглеждал ли е някой в очите на 100 години мъдростта?

Послушал ли е някой думите, словата на цял един век радостта?

 

Очите вече умалени, но пък живи.

Словата малко, но пък ценни кат злато.

Погледайте, ослушайте се, хора, разберете!

Светът не може без любов и без добро!

 

                      Читалищен секретар: Надежда Конакчиева

 

Прочетена 1057 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.