Петък, 08 Април 2016 08:24

Как Иван Първанов и кобилата Гиналда стигнаха на скок от финала в Унгария през 1954г.

  През 1974г. бях назначен за участъков ветеринарен фелдшер на ТКЗС с.Върбовка. Тук се отглеждаха елитни спортни коне с отговорник и треньор Иван Първанов. С конете се занимаваха още и майсторът на спорта Иван Илиев, Йордан Борисов (Романа), м.с. Асен Тинчев, Петър Ценков и др. Ето част от имената на конете, печелили различни републикански и европейски шампионати: Кремхил, Велмир, кобилата Гиналда, кобилата Славка, кобилата Агресивна, Бошуля и Вампир. Трайно остана в моето съзнание историята на Иван Първанов и кобилата Гиналда, която ще Ви пресъздам:

 

 

  „На едно републиканско първенство по конни състезания в София участва Иван Първанов с кобилата Гина от ТКЗС в с.Върбовка. Трибуните са препълнени, духовата музика свири, конете - хубави и елитни, са сресани до блясък. Като вижда тази цялата навалица, Иван Първанов се стряска, че кобилата му не е виждала никога толкова много народ. Ами ако пощурее и се уплаши? Като нищо ще го претрепе. И наистина, отначало уплашена, тя постепенно се успокоява и свиква на цялата тази шумотевица. Препятствията са познати както на нея, така и на ездача.   Отначало публиката приема Иван Първанов и кобилата с насмешка, но когато идва ред те да преодоляват препятствията, всичко онемява. С лекота и без грешки те завършват първи. Награден е лично от ген. Владимир Стойчев - тогава председател на конния спорт в България, който се обръща към нашето селско момче с думите: ”Браво, момче, вземаме кобилата ти в българския национален отбор по конен спорт!”

  Болка свива сърцето на Иван Първанов, който в първия момент си мисли, че ще му отнемат любимата кобила, но по-късно в своите думи ген. Стойчев продължава: ”Имаш един месец да подготвиш кобилата и след това заминаваме за Унгария и Румъния, за да участваме в европейско първенство. Вече кобилата няма да се казва Гина, а по-модерно ще е да се казва Гиналда. След тези думи сърцето на нашия млад състезател се отпуска. Той старателно подготвя кобилата и на 31 август 1954г., редом с представителните отбори на Чехословакия, Полша, Унгария, Румъния, Италия, ГДР и Австрия участва в европейското първенство. Отборът на България се представя добре в състезанието конкур-ипик – скачане на препятствия с височина до 165см, и им се дава право да се състезават в по-големи височини. От отбора на България най-добре се представят Л. Даков с конете Маяк и Вихрогон, като заема едно трето и две шести места; Д. Берков, Д. Хаджиев и В. Захариев заемат девето и единадесето място. Самоукият селски ездач Иван Първанов с кобилата Гиналда заема второ място и се класира за финалите. Очевидци разправят, че когато той влизал в паркура, демонстрирал един невероятен синхрон между животното и човека и създавал огромно възхищение на многохилядната публика.

На самите финали на европейското първенство, само на крачка от престижното европейско отличие, съдиите забелязват, че Иван Първанов се състезава без задължителните шпори и го задължават да ги сложи. До тогава той никога не е яздил кобилата с шпори и знае, че само дори леко да я докосне с тях, тя е способна да го пребие. Въпреки старанието му на последното препятствие, когато вече е преодолял всичките други, и то без грешка, и когато вече усеща успеха, той, без да иска, съвсем неволно, докосва кобилата. Тя преодолява препятствието и този път без грешка, но при самото приземяване той пада и претърпява тежка контузия. Съдиите го дисквалифицират. Българският национален отбор се завръща само с отличията на капитана на отбора з.м.с. К. Лекарски с четвърто място и К. Венков – шесто място.

  През 1977г. конната база се уедрява и се премества в Павликени.

Няма вече такива спортни коне, но любовта към конете ясно може да се види по Тодоровден в Павликени, Бутово, Върбовка и Недан, за което с дълбока признателност може да благодарим на инж.Манолов.

 

Георги Петков

 

Прочетена 1387 пъти

16 коментара

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.