Петък, 08 Април 2016 07:37

Съветниците - Георги Самуилов, БСП: За мен срамна работа няма, работя през лятото и като комбайнер, а през есента – и на трактора…

  Георги Самуилов е първи мандат общински съветник от листата на БСП. Макар и самият той все още да не е станал член на партията, тепърва му предстои тази важна стъпка. Но е симпатизант на БСП, на нейната лява политика, по наследство, завещано от няколко поколения в неговото семейство. Роден е през 1971г. в Павликени, има завършено средно образование в гимназията в Сухиндол. От 1991г. започва да се занимава със земеделие в кооперацията в Сломер отначало като бригадир. От две години вече е и председател на ОППК „Съгласие – Сломер“. Избора си обяснява с привързаността си към техниката. Може да работи с всякакъв вид селскостопански машини. Макар и шеф, не му тежи и сега в натоварените дни покрай прибирането на реколтата да седне зад волана на трактор или комбайн и да помогне на останалите механизатори от кооперацията. 

  „За мен не е толкова важно да съм началник. Хляба си мога да го изкарвам винаги и като обикновен работник. Срамна работа за мен няма, твърди Самуилов. По-важно е да съм с машините и да си върша работата както трябва. Добре свършената работа говори най-красноречиво за всеки човек какво представлява той. Мога да поемам отговорности. Не е лесно да се ръководи земеделска кооперация, дейностите „под открито небе“ изискват непрекъснат ритъм на работа, голямо внимание и да бъдеш на точното място и в точното време“, казва Самуилов. Кооперацията му обработва 8000 декара земеделски земи и дава непрекъсната трудова заетост на 14 души. Доволен е от механизаторите, които като него са “печени момчета“ и добре се справят и с новите модерни селскостопански машини. През миналата стопанска година са получили по 320 кг/дка слънчоглед, по 520 кг/дка пшеница, по 650 кг/дка царевица. Дали са по 65 лева на декар рента на своите член-кооператори. 

  Георги Самуилов осъзнава, че и като председател на кооперацията, и като общински съветник има една основна мисия – да бъде максимално полезен на хората около него. Никога не е отказвал помощ на кметството в Сломер – било за почистване на снега през зимата, било за извозване на боклуци и т.н. Така разбира и мисията си като общински съветник. „Мисля, че не е нужно при гласуването да се делим по политическа принадлежност. Важно е да подкрепяме с гласа си всяка полезна инициатива” – споделя той вижданията си за работата в местния парламент. Цени високо постигнатото досега през предишните мандати в Павликени и общината. Смята, че общинският център напоследък много се е променил към по-добро, особено му допадат спортните придобивки.

  Георги Самуилов е семеен, има дъщеря в единадесети клас в СОУ „Бачо Киро“. Мечтае тя да се изучи, един ден да завърши висше образование. Смята обаче, че тя едва ли ще пожелае да напусне България и да замине в чужбина. Защото и той самият е привърженик на максимата, че ако човек не го мързи, винаги и навсякъде може да намери работа. Макар той и съпругата му да имат жилище в Павликени, повечето време прекарват в Сломер, където тя има свой частен бизнес, където е и неговото любимо занимание – земеделието.

  Самуилов не е от особено словоохотливите хора. Но за каквото и да го питате, ще завърти приказката все около нивите и посевите. Разказва, че наскоро са купили голям трактор „Джон Диър“ за кооперацията, че в момента текат първите пролетни работи на полето – подготовка за сеитбата на фуражния грах, пръскане, после ще дойде сеитбата на слънчогледа и царевицата… Разказва още, че по жътва работният му ден започва в 8 часа сутринта с разпределяне на задачите и завършва късно в полунощ с последната му проверка на кантара за ожънатото през деня и прибрано на сигурно зърно. Знае, че контролът е важна съставка от шефските му задължения. Стане ли особено напечено, сам сяда за по 3-4 дни в комбайна при жътвата или на трактора през есента за сеитбата. Така помага производственият процес да не прекъсва. 

  Обича живота на село – по-спокойно е там. Но дори и през почивните дни не го свърта вкъщи на Сломер. „Къщата ни е накрая на селото. Обичам в съботните и неделните дни да се поразходя пеш до близките ниви на кооперацията, да нагледам за пореден път я посевите докъде са израснали, я оранта докъде е стигнала“, разказва Самуилов. Твърди, че любимите му гледки са тъмнозеленото, добре наторено пшеничено поле. Или пък узрялата пшеница! Или пък разцъфтялото слънчогледово поле. “Красота!“, казва Самуилов и лицето му се осенява от блажена усмивка.

 

Прочетена 1943 пъти

15 коментара

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.