Събота, 27 Февруари 2016 15:36

Белочерковският парад на маските има косвена връзка с… обожествената прабългарска принцеса Бастет

  Парадът на маските в Бяла черква не е от незапомнени времена, а е от около половин век насам. На времето го свързвахме с православния християнски празник на прошката Сирни Заговезни. Към тая дата ме подтикна любопитен момент от дълбоката древност на прадедите ни. 

 

*   *   *

  В историко-библейски аспект този ден е имал езическо и митологическо начало в древен Египет, където се оказвала голяма почит към богинята на Луната, плодородието и любовта – богиня, изобразявана с котешка маска на лицето, наричана богинята котка и носеща прабългарското име Бастет. Но какво общо е имало между Египет и прадревните българи? Тук е наложителна историко-библейска справка.

  И коя е била Бастет? Тя е пра-пра-пра-… българска принцеса, родена в района на Странджа-Сакар близо хилядолетие пр. Хр. Предисторията е свързана и с факти от Стария завет.

  Древното прабългарско племе худони, участвало в бунта на първия син на юдейския цар Давид – Авесалом, който детронирал баща си. След настъпилия обрат обаче Авесалом бил убит, а неговите привърженици от бащиното му коляно и наемниците – худони (балхарис), потеглили заедно към Кавказ, после стигнали Черно море, дошли отсам морето, заселили се тук, като център са били планините Странджа и Сакар, където живели доста години.

  Военачалникът им Худон (Ходоносор) сключил брак с жена от давидовото коляно, след което тук се ражда дъщеря им Бастет. След години тия преселници по друг път потеглили и се заселили в Египет при река Нил. Когато Бастет заболяла тежко, пожелала да я погребат в родното й място. Бащата изпълнил желанието й, като траурното шествие тръгнало от Египет по суша и с кораби, които спрели до устието на река, която нарекли Мари (Марица), на името на царството Мари на българското племе хорити, каквито навярно имало в шествието. Бастет била погребана в тайна доба и на тайно място, дълбоко някъде в Странджа-Сакар. Смята се, че и Кивотът на завета е бил спасен от египетско похищение, докаран е и закопан на незнайно място в тези планини. 

  И днес археолози и учени търсят двете сакрални места.

  В Египет красивата българска принцеса била обожествена като богиня на Луната, любовта и плодородието и е представена (незнайно защо) права с маска на котка на лицето и наричана богинята котка – Бастет. 

  Честването й съвпада със Сирни Заговезни. По този повод изследователят на историята на древните българи Владимир Цонев пише: „…Съвсем немаловажно е, че Бастет се нарича … (и) египетската богиня на Луната, любовта и плодородието, която пръска светлина в мрака. Днес Бастет е пряко свързана с известния празник Сирни Заговезни.”

  Казаното от него означава, че сред египетските древни божества е внедрено и българското име Бастет и че в египетската култура има и други български елементи, а маски са ползвани в древността като тая на фараона Тутанкамон, на етруския Терес и други.

 

*   *   *

  Бях около 10-годишна, когато в Бяла черква се уплаших от появата на „страшни хора”, облечени необичайно и с дрехи наопаки, лицата им покрити с чорапи или бели кърпи, с изрязани дупки за очите, с рисувани вежди, уста и бузи, със странни капи по главите, с тояги, торби и кошници в ръце. Ходиха по един, по двама или групово, влизаха в дворовете и къщята неканени, мрънкаха нещо или издаваха неясни звуци и чакаха да ги нагостят или да им подарят нещо. Тия страховити и незнайни човеци ни плашеха и ние децата заключвахме портите, които в онова спокойно време бяха отключени. 

 

*   *   *

  Кога е започнало това маскиране у белочерковци и това шетане из село, кому най-напред е дошла мисълта за преобразяване по различен начин не е точно известно, защото няма снимки и данни записани, а според най-стари хора, с които съм говорила, това започнало след края на 40-те години на ХХ век. 

 

*   *   *

  Когато в годините 1968-1973 бях млад уредник на къща музей „Цанко Церковски“ в Бяла черква, през януари 1969 г. предложих на местната управа да „канализираме” тая всеселска маскировъчна вакханалия в конкурсен парад на маскираните с награждаване на най-сполучливите. Знаейки историческите данни за маскираната прабългарка Бастет и данните на Цонев, предложих това да се направи вечерта срещу Сирни Заговезни. Предложението бе прието. 

  Първият парад на маскираните бе проведен на 23-ти февруари 1969 г. на площада на тогава избраното място, на което се провежда и днес. Специално жури определяше победителите, чиито имена на другия ден се съобщаваха по местната радиоуредба. Наградите бяха само книги. Същата година първа награда бе спечелена от Димитър Илчев (днес офталмолог) с маската „селянка носи на гърба селянин”, няма да изреждам останалите участници – всички те вече са пенсионери. Така се постави началото на новата традиция парад на маскираните.

  Докато живях и работих в София, тя бе позанемарена. След връщането ми в Бяла черква и като председател на читалището, през февруари 1991 г. със съгласието на УС я възродихме. Тогава първа награда взеха баща и син Божидар и Марин Кръстеви, маскирани като двойка: американски шериф – символ на Америка, и одрипавялата България с торба долари, овесена на врата. Наградата беше живо агне. Оттогава до днес парадът на маските стана ежегодна традиция. Така Бастет с котешката маска даде начало на една вече чисто българска традиция, представяща битови, приказни, исторически сцени, че и политически във вечерта на Сирни Заговезни. След тази весела и забавна вечер, след раздаване на награди като лакомства, пари и предмети многобройната публика тръгва към прошките и богатите трапези с близки и приятели.

 

Маргарита Атанасова – Арачийска

една от първите инициатори

 

Прочетена 1683 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.