Събота, 27 Февруари 2016 13:42

Мусина е създадена преди седем века

   Село Мусина има интересна история, която обаче не е доизследвана... Основният факт, чрез който тя е влязла в нашата история, е, че тя е била сборният пункт, където са се събрали четниците, съставили четата на Бачо Киро и поп Харитон, показала нечуван героизъм срещу десетхилядния турски враг в деветдневните сражения в Дряновския манастир през април 1876г. Това са младежите от селата Бяла черква, Вишовград, Михалци, Голямо яларе, Мусина и Дичин. 

  Преди години, обхождайки селата в този край, дали своята кървава дан в Априлското въстание, заради сценария си за филма „Аз, един Бачо Киро“, научих много неща за историята на нашия край, много легенди, предания, стари снимки и т.н. Сега искам да разкажа за една легенда и едно предание за това откъде произлиза името на Мусина.

Легендата

  Било лето 1393-то. Търновският цар Иван Шишман с войската си тръгнал срещу настъпващия османски нашественик. Намирал се в крепостта Никополо, когато турците обградили Търновград. А там като стратег на отбраната останал беловласият патриарх Евтимий. 

  В това време един смел българин – юнак Мусьо, израснал край бреговете на р. Негованка, решил да събере юначни българи от нашия край и да нападне турците в гръб, когато били обградили българската столица.

  Отправял той призив към всички родолюбци по начин, характерен за онова време: „Е, хей, българи! Потомци на Аспаруха, на Бориса, на Симеона, елате! Чуйте Вие, които живеете край буйния водопад на Негованка, при бистрите води на Росица и тихата Янтра! Оставете всяка работа, вземете тежки боздугани, саби, ятагани и тук при мен елате! Всички с мене срещу опасния враг! Да спасим царския град, дето наши братя се бият до смърт!“

   И в една звездна нощ след средата на м.юли 1393г. Мусьо Войвода повежда значително голяма дружина към старата столица, Царствения град, където смели българи вън и вътре от крепостните стени бранели своите огнища. За там бързал той, да стигне до крепостните двери.

  С вдигнат ятаган той повел с боен вик дружината си: „Напред срещу турската сган!“

   Но вече било късно...

  Току-що превалила дългия скалист хълм, дружината забелязала насреща си турски аскер, многоброен, въоръжен до зъби. Рано сутринта се разиграла кървава битка, от която скалите се разпукали, обагрени с българска кръв, паднали мнозина убити и между тях и Мусьо Войвода. Малцина се спасили, като се укрили в пещери. Ранените се смъкнали в дола, където имало бистра вода. Измили раните, освежили се с водата и се прикрили в пещерите при добрите си другари. А гората горе горяла, труповете на героите останали в пламъците – било истински ад!

  Мястото, където паднал убит Мусьо Войвода, по-късно селяните нарекли „Мартолец“, а изворната вода – жива вода.

  После спасилите се български юнаци се заселили на това място и създали малко селце, което нарекли на героичния българин Мусьо Войвода. Това разказва легендата...

  Друг забележителен случай, поради който Мусина останала с чисто българско население, е следният:

  Било 150 години преди Освобождението. Турци отвлекли красивата дъщеря на видния мусинчанин Дели Ради. Тъй като той бил много влиятелен, дори в Цариград, оплакал се на султана. Ядосаният султан издал ферман против престъплението на своите хора, в който се казвало: „Който турчин замръкне в селото, ще прояде свинско месо!“ С получаването на това нареждане, бързо-бързо всички турци се изселили в близките села Балван, Емен, Голямо яларе и др.

  Оттогава селото остава чисто българско. Навярно затова през 1876г. било избрано за сборно място на четата на Бачо Киро и поп Харитон.

 

Маргарита Арачийска

Историк-краевед

 

Прочетена 892 пъти
Още в тази категория: БАБИНДЕН В ГОРНА ЛИПНИЦА »

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.