Сряда, 20 Януари 2016 15:48

In memoriam Бай Митко Янков остави добри уроци за хората, които имат очи да ги прочетат и сърца да ги приемат

Почина основателят на Зоокът Павликени

 

На 87-годишна възраст почина основателят на Зоокът Павликени почетният гражданин Димитър Янков. 

Напусна ни един от доайените на град Павликени и радетел за просперитета и прославата на античния и вечен град. Неговата всеотдайност и постоянните грижи над 40 години допринесоха за основаването и развитието на Зоокът Павликени като една от водещите туристически атракции в област Велико Търново.

Димитър Янков е роден на 21 август 1928г. в Павликени. Председател и секретар на ловната дружинка в Павликени. Директор на фазанарията. Участвал е в строежите на стадиона, басейните, тротоарите в града, ловната хижа.

Любовта му към животните и качествата му на добър ловец са в основата през далечната 1967 година да се положат първите стъпки при изграждане на павликенския зоопарк. Идеята за това начинание на Димитър Янков и Тодор Димитров, началник на „Паркове и градини”, е подкрепена от директорите на няколко предприятия в града - „Вагрянка”, „Заря”, Опитна станция и ДСП „Родопа”. Официалното обявяване на павликенския зоопарк става на 21 септември 1967г. 

През целия си съзнателен живот Димитър Янков усилено и целенасочено работи и полага грижи за тази уникална атракция. По случай навършването на 40 години от създаването на Зоопарка в Павликени е издадена книгата “Павликенска приказка за хора, птици и животни” с автори Димитър Янков и Елка Спасова.

Община Павликени и обществеността на град Павликени винаги са се гордеели със своя съгражданин и по всеки повод и всякакъв начин са му засвидетелствали искрената си обич и преклонение. Присъждането на званието „Почетен гражданин на град Павликени” и удостояването му с почетния знак през 2012г. е признателността на павликенци към един от създателите на единствения в региона зоопарк.

Кметът на Павликени инж.Емануил Манолов изпрати съболезнователен адрес на семейството и цветя за поклонението пред тленните останки на големия павликенец Димитър Янков.

Поклон пред светлата му памет!

 

 

In memoriam Бай Митко Янков остави добри уроци за хората, които имат очи да ги прочетат и сърца да ги приемат

  Всяка Нова година се чувахме с бай Митко Янков, за да си разменим поздрави и пожелания. Мислех си да му звънна в началото и на този януари, но ме изпревари тъжната вест, че той ни е напуснал завинаги. Всъщност, той винаги ми се обаждаше пръв, за да ме поздрави и по този начин да ми изкаже за пореден път своята благодарност за това, че доведохме делото докрай. Така могат да са благодарни и за малкото, което си направил за тях, само хората от поколението на бай Митко Янков… А всъщност аз имам за какво на него повече да му благодаря. 

  С него се запознах по-добре през пролетта на 2006-та година, когато дойде в офиса ми и ме помоли да му помогна да напишем историята на павликенския зоопарк. Веднага се съгласих, колкото да приключа набързо разговора. Тогава изживявах един от най-тежките моменти в живота си, бях се отдала на мъката си по рано отишлия си от този живот съпруг. Отчаяна бях. Мислех, че и бай Митко няма да е толкова сериозен и работата ще се размине. Но не бях познала. Не знаех тогава какъв човек имам насреща си. 

  След като идва пак още няколко пъти в офиса да провери докъде съм стигнала – а аз все още не бях започнала работа по историята, разбрах, че той не е човек, който лесно се отказва от веднъж взетото решение, и волю-неволю реших, че трябва да се стегна и да започна работа. Задачата ми не беше много трудна, защото бай Митко през годините беше водил с присъщата му педантичност и последователност бележки – нещо като дневник, в който, макар и в телеграфен стил, описваше какво е ставало в зоопарка през поредната година от съществуването му. Аз, дето се казва, трябваше да добавя малко литература към тези записки, за да се получи по-интересно четиво. Макар и тогава да беше вече по-трудно подвижен, не му тежеше да дойде до читалището с помощта на верния си велосипед и да се отбие при мене в офиса. Отговаряше на въпросите ми, носеше ми от своите справочници за зоопарковете в страната, за да има откъде да черпя пример и вдъхновение, насочваше ме кого още да интервюирам, с кого да се консултирам по темата. Разказваше ми невероятни истории за живота на различните птици и животни. Така работата по тази книга ми помогна и аз да преодолея лека-полека своите тежки преживявания и да се настроя към всекидневния житейски ритъм.

  Бай Митко внимателно четеше написаното и много държеше да не пропуснем някой човек или институция, които са помагали за развитието на зоопарка. Много хора са давали труда си за този зоопарк, казваше той, сам човек трудно би се справил с него. Да не пропуснем някого, да не обидим някого… И нашата история полека-лека придобиваше своя завършен вид, но, както каза бай Митко, само ние двамата едва ли щяхме да се справим. Поради липса на средства Общината я издаде на принципа „самиздат“ може би в около стотина екземпляра. Доста приличен вид имаше книжката. Но за да стане това, помощ оказа тогавашният кмет инж. Стефан Стефанов. В компютърната обработка се включиха Георги Генчев Иванов, инж. Красимир Костадинов, инж. Йордан Пръмов. Павликенският художник Пламен Петров допълни моята колекция от снимки на животните от клетките. Той направи и прекрасната снимка за корицата на книжката. 

  И така, в чест на 40-годишнината от създаването на Зоопарка историята му „Павликенска приказка за хора, птици и животни“ беше готова по същия начин, както беше създаден и продължи да съществува и да се разширява през годините и самият зоопарк – делото на живота на Димитър Янков. Много хора и институции, начело с Община Павликени, даваха средства и труд за зоопарка. Не само бай Митко Янков го обичаше. Обичаха зоопарка почти всички павликенци. Носеха тук зайчета, различни породи гълъби, яйца от токачки, намерени в природата птици и животни, храни за питомците в клетките. Но моторът, сърцето, главният диригент и организатор години наред беше бай Митко. Със своя неизчерпаем ентусиазъм и енергия той накара много хора да заобичат зоопарка и да се включат кой с каквото може в неговото поддържане. И това е неговият най-ценен урок – да се сплотяваме и да подкрепяме красивите идеи, да работим „на ползу роду“ заедно, а не да стоим настрани със скръстени ръце, да чакаме наготово и да търсим само кусурите на другите.

  Последният си урок бай Митко ми предаде миналата година. „Спасова, обади ми се един ден той по телефона, решил съм да направя едно декоративно пано за входа на зоопарка. Ще го изработя от различни по цвят речни камъчета, но проверих и разбрах, че в Павликени вече не доставят подобен материал. Напиши, моля ти се, във вестника, може би пък някой добър човек ще ми каже къде мога да намеря подобно нещо“. Доколкото си спомням сега, май че искаше да изобрази с помощта на камъчета глава на лъв или нещо подобно. Писах във вестника, но честно да си призная, не разбрах имаше ли ефект, намериха ли се такива материали. Но тогава се изумих пак от енергията и силата на духа на този 86-годишен човек, който беше и твърде болен вече. Продължаваше да мисли за своя зоопарк, продължаваше да твори и да желае да създава нещо, което би зарадвало и другите.

  Сигурна съм, че основателят на павликенския зоопарк бай Митко Янков си отиде спокоен от този свят. В лицето на сегашния директор Сезаин Мехмедов той намери своя достоен заместник и продължител на делото. В лицето на кмета инж. Емануил Манолов – също. Павликенският зоопарк в последните години се превърна в едно прекрасно място за отдих и разходка на павликенчани и техните гости. Общинското ръководство и Общинският съвет правят всичко възможно за осигуряване на нужните условия за стабилизирането и развитието на тази любима на всички атракция. А новият общински проект за неговото разширение и реконструкция ще го превърнат в нещо наистина забележително. Но ако се върнем назад и потърсим първопричината за всичко това, ще я намерим там, при бай Митко Янков – в неговата безрезервна любов към природата и животните и всеотдайност към зоопарка, в неговите уроци по постоянство, в майсторството и волята му да увлича и другите за общата кауза.

Елка СПАСОВА

Прочетена 1363 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.