Четвъртък, 17 Април 2014 15:54

„И ний сме дали нещо на света”

  В община Павликени пенсионерите водят много задружен организационен живот. Имаме деветнайсет пенсионерски клуба, където членуват над 1 000 пенсионери. Провеждаме много празници заедно. Затова и решихме отново да бъдем заедно като организирахме и проведохме в края на м.януари поетичен рецитал. В него взеха участие любители поети от седем наши клуба. Те трябваше да творят по две теми: „И ний сме дали нещо на света“ и „От извора“. Представиха се осем участници: Милка Върбанова от с.Паскалевец, Никола Йорданов от с.Лесичери, Борка Данчева от с.Димча, Николинка Чолакова от с.Патреш, Мария Колева от с.Стамболово, Светла Георгиева от Павликени, Еленка Кръстева и Живка Танчева от Бяла черква. 

  Избраното от нас жури класира двама участници на първо място: Николинка Чолакова и Светла Колева, трима на второ и трима на трето. Всички те получиха грамота и химикал за награда. 

  Останахме възхитени от всичко, което чухме. Показаха за пореден път, че може да бъдеш творец и на двайсет, и на осемдесетгодишна възраст. Учудващо беше, че много от участниците бяха научили стиховете си наизуст и ги представяха по невероятен начин.

  Това наше общинско мероприятие стана вече традиция и нашето желание е да се провежда заедно с други пенсионери извън общината.

  Колко е мило да гледаш и слушаш помъдрелите хора, от които винаги може човек да черпи опит. Имаме нужда от духовна храна и чрез нашите таланти намираме начин да я получим. Продължавайте, мили хора, да творите, защото вашата дарба ни кара да се чувстваме горди и щастливи, че още ни има.

 

Беден бях, когато се родих,

богат станах, щото сътворих.

И днес вратата се отвори,

защото вместо мен...

стихът ми проговори!

 

 

Веска Балчева 

Председател на ССП 2004 

 

Зарезан

Николинка Чолакова

 

Вино ле, вино червено,

либе ле, агне галено,

Трифон е рано подранил,

в лозе с дружина осъмнал.

Песен за грозде заредил,

лозови пръчки зарязал.

На глава ги е подредил,

както Бог вино осветил,

тъй Трифон лозе зарязал.

С верни другари-лозари

в село се Трифон завръща

и с моми хоро извиват.

Момите, бели, червени, 

момци със очи изпиват – 

вино в кръвта им наливат.

Това вино е любовно – 

за някои е съдбовно.

Зарезан с венец на глава,

червено вино разлива,

всички наред опива.

Млади и стари разсмива.

Радост на всички дарява.

Макар и лудост да има,

щом виното ни надвива.

Празник е – да се празнува!

Младост е – да се лудува!

 

Прочетена 1326 пъти

17 коментара

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.