Неделя, 31 Януари 2021 10:36

„Велосряда – Павликени“ си поставя мисия за здраве и по-чист въздух

   Начинанието „Велосряда – Павликени“, както всичко хубаво в живота, идва спонтанно, като докосва сърцата и умовете на своите основатели. Три момчета в средата на тридесетте поемат по пътя на свободата и чистотата в прекия и в преносния смисъл на думите. Свободни в мислите си, яхнали велосипедите, призвани да слязат от колите, за да помогнат въздухът да стане малко по-чист.

   Владимир Пенчев, фотограф по призвание, колоездач по душа и работник в склад за хранителни стоки, е организаторът на „Велосряда – Павликени“. Той и двамата му приятели Цветомир Христов и Красимир Димитров поставиха през 2020 г. началото на тази великолепна идея. „Всичко тръгна много спонтанно. С двама приятели отидохме до с. Лесичери на велоразходка, седнахме в кафенето в центъра на селото и се заговорихме за нашите събратя начело с Калин Василев, който води група във Велико Търново и прави колоездачни преходи под името „Веловторник“. Седим си ние на Лесичери и си казваме „Защо да не е велосряда? Я да пробваме!“. Ето така започва всичко.

   На 29 юли 2020 г. е първата велосряда на тримата приятели като дестинацията е отново с. Лесичери. Всеки понеделник в социалните мрежи се публикува информация за предстоящото събитие. Описват се дестинацията, времето и мястото на тръгване. „Следя времето и ако ще е студено, пиша на хората да си носят дрехи, за да са подготвени“, казва Владо. Тази организация се случва преди всяка сряда от края на месец юли насам. Най-голямата група, организирана до момента, е от 21 души и прави преход на велосипеди до село Лесичери и обратно.

   Инициаторът на колоездачните преходи, Владо, избира дестинацията и начертава маршрут – по неговите думи: по-лек, по-равен, защото има хора, които идват за първи път, и това е първият им по-дълъг преход. Маршрутите, които вече са изпитани от павликенските ентусиасти с начална точка град Павликени, са: с. Лесичери през с. Стамболово; с. Росица; 2-ри километър през гр. Бяла черква; античните разкопки до с. Върбовка; язовир „Ал. Стамболийски“; с. Горна Липница през с. Патреш.

   Най-дългият преход, правен досега, е 39 км до язовир „Ал. Стамболийски“ през Сухиндол. В двете посоки това разстояние е взето от колоездачите за 2 часа и 23 мин, при средна скорост 21-25 км в час, разказва Владо.

   За да протече преходът стегнато и без излишни въпроси, организаторите преди потегляне разглеждат добре маршрута, решават откъде да тръгнат и къде ще бъдат почивките, което зависи от разстоянието до крайната точка. Предвиждат се една, две до три почивки. Всяка една от тях е между 5 и 10 мин. В крайната точка всички отдъхват от 30 минути до един час. Почивките са само за вода и в никакъв случай „за по цигара“, както е прието да се казва. Владо е категоричен, че колоездачите в групата „Велосряда – Павликени“, която активно ходи на походи, не пушат.

   Начинаещите, или тези, които се чувстват неподготвени, имат своите малки проблеми. „Дойде ли някое баирче, правят предложения: „Хайде да слизаме да тикаме!“, споделя Владо. Но той е категоричен, че това няма да им бъде позволено и явно успява да мотивира колоездачите, защото не се е случвало някой да слезе запъхтян и да преодолява наклоните с тикане. „Аз като организатор винаги карам до най-слабото звено, с човека, който е последен, и ако виждам, че се измъчва, му казвам да не се предава, окуражавам го: „Ти можеш!“, затова никой не се е отказвал от преход досега. Казвали са „Ще спирам и ще тикам.“, но няма такова нещо, ще стоиш до край, ако трябва ще те бутам, но няма да тикаш“, разказва за преживяванията си Владо.

   И така, след километри колоездене, придружено с много снимки, шеги и закачки, ентусиастите стигат до крайната точка. Започва възстановителната част – прави се нещо като пикник, изважда се храна, хапват и пийват. И наистина, сладка е всяка хапка след успешния преход. 

   По думите на Владо, пъстра е картината от хора, участващи във „Велосряда – Павликени“ – складов работник, застрахователен агент, общински служители, счетоводител, като цяло само павликенци. Възрастта на велосипедистите е от 18 до над 50 години. Според него, тези, които са започнали първите преходи, привличат нови хора и така групата се разраства. Всеки път се включват различен брой колоездачи, но в социалните мрежи около 60 души са постоянни поддръжници на идеята. „Целта на занятието е здраве за все повече хора, да се качват на колелетата, да оставят колите, за да се пречисти въздухът, и за забавление. Аз от 2012 г. съм шофьор, но само колело използвам“, казва Влади Пенчев.

   Всеки един велосипед е подходящ за преходите, задължителни са каските, жилетките и светлините на колелото, които се проверяват преди тръгване, прави се инструктаж да се кара плътно един зад друг, а не един до друг.

   Всяка неделя ентусиасти от Павликени, Севлиево и Велико Търново пък се организират и правят дълги преходи, 100-150 км. Групата е от трима павликенци, две момчета от Севлиево и един търновец. По думите на Владо, много интересни и неповторими са и неделните сбирки. Всичко започва с колопоход на трима приятели от павликенската група до Хотнишките водопади, като разстоянието само в едната посока е близо 40 км. „Отидохме там, намерихме се с ръководителя на „Търново рънс“ сред множеството от хора, запознахме се и така започнаха неделните колопоходи, които също правим за здраве и забавление“, разказва Владимир Пенчев. Така неделните велопоходи трупат своята богата история. Посетени са Крушунските водопади, Деветашката пещера, Къкринското ханче.

   Интересно събитие, за което разказва Владо Пенчев, е велосъборът от 13 октомври миналата година. Шейсетина колоездачи от трите града – Павликени, Севлиево и Велико Търново, се събират на Римския каптаж при с. Мусина и там решават да посетят училището по изкуства и занаяти в с. Русаля. „Беше доста интересно, зарадвахме децата, разказахме им за нас и обещахме пак да отидем, за да им оправим колелетата. Оказа се, че всяко детенце от училището си има колело. Направихме много снимки и видео“, споделя Владо. Друг интересен момент от историята на велопоходите е преходът в чест на 143 години от Шипченската епопея. Отново група от трите града тръгва с колелета до връх Шипка, като най-възрастният велосипедист е на 65 години и по думите на Владо изкачва върха с колелото си без никакви проблеми.

   Преходите на „Велосряда – Павликени“ се правят в следобедните часове, по залез-слънце. Групата има страница във фейсбук, където се качва информацията. Организаторите обмислят сериозно да не спират преходите въпреки времето и през зимните месеци. “Ще продължим на близки разстояния, няма спиране!“, категоричен е Владимир Пенчев.

 

Прочетена 2310 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.